Polia
56 results
Лъжа - последна или поредна.
Трясък. Крясък.
После дълга тишина.
Порой от сълзи... Сълза.
Гръмотевични прегръдки, ...
Трясък. Крясък.
После дълга тишина.
Порой от сълзи... Сълза.
Гръмотевични прегръдки, ...
636
1
Колко сте много, колко сте мотивирани от мисълта, че може да съм ваша.
А аз, аз не ви искам дори.
И как плахо пристъпва всеки един от вас, да вкуси устните ми иска.
А аз, аз зная как да разпалвам огъня, зная как да го владея. Вас гори.
Изгарям ви! ...
А аз, аз не ви искам дори.
И как плахо пристъпва всеки един от вас, да вкуси устните ми иска.
А аз, аз зная как да разпалвам огъня, зная как да го владея. Вас гори.
Изгарям ви! ...
720
1
Безпътно, а устремено все напред вървя.
Това завой ли е от ляво,
... надясно ще продължа.
И откривам нещо ново - тебе,
а ти - о, Боже, теб до болка те познавам... ...
Това завой ли е от ляво,
... надясно ще продължа.
И откривам нещо ново - тебе,
а ти - о, Боже, теб до болка те познавам... ...
609
1
Отрова.
Дълбоко, вътре в мен.
И не спира...
Да, сърцето ми.
И усмивки имам... неуморни. ...
Дълбоко, вътре в мен.
И не спира...
Да, сърцето ми.
И усмивки имам... неуморни. ...
466
1
Добре, ела, спри ги!
Нека спрат, нека спрат наистина!
Кървави сълзи живот не дават,
дом те не крепят.
И сред звездите цветя на цъфтят, ...
Нека спрат, нека спрат наистина!
Кървави сълзи живот не дават,
дом те не крепят.
И сред звездите цветя на цъфтят, ...
643
В дерзание, в безумна страст,
губех себе си, губех своето "аз"...
Прегърнах снежни лавини,
прашинки дори неуловими...
И потънах в летен кипеж, ...
губех себе си, губех своето "аз"...
Прегърнах снежни лавини,
прашинки дори неуловими...
И потънах в летен кипеж, ...
865
3
... Тъжно, а е и някак мило -
в чужди очи, в чуждо сърце да се чувстваш у дома...
С всеки изминал ден ставаш все по-устремен към незнайното утре,
а незаличимото вчера все още дебне зад ъгъла на пустата улица.
Търсиш отговори, а въпроси те питат - Защо? А сега накъде? ...
в чужди очи, в чуждо сърце да се чувстваш у дома...
С всеки изминал ден ставаш все по-устремен към незнайното утре,
а незаличимото вчера все още дебне зад ъгъла на пустата улица.
Търсиш отговори, а въпроси те питат - Защо? А сега накъде? ...
864
Любов - стихийната, неугасващата -
тази ли беше нашата?
Изпепеляващата, страстната?
Или - безмълвната, безпощадната,
със замръзналите длани, ...
тази ли беше нашата?
Изпепеляващата, страстната?
Или - безмълвната, безпощадната,
със замръзналите длани, ...
589
1
И кой днес в съзнанието бледно
е способен да прозре мечтите
на едно преплетено от мъки сърце...?
На едно объркано сърце,
кой ще погледне в очите? ...
е способен да прозре мечтите
на едно преплетено от мъки сърце...?
На едно объркано сърце,
кой ще погледне в очите? ...
779
3
Опит да намеря чрез опит пътя си...
„Най-тежко е да побеждаваш себе си... да казваш „не", когато всичко в теб крещи в съгласие, да спираш сълзите, когато те сами се стичат, да се усмихваш, когато отвътре най-много те боли..."
Трудно е, колко е трудно понякога, да вървиш напред, с високо вдигната гла ...
„Най-тежко е да побеждаваш себе си... да казваш „не", когато всичко в теб крещи в съгласие, да спираш сълзите, когато те сами се стичат, да се усмихваш, когато отвътре най-много те боли..."
Трудно е, колко е трудно понякога, да вървиш напред, с високо вдигната гла ...
2297
1
На старата уличка, само с една думичка..
Прехапвам устни,
безжалостно стискам очи,
спомени нахлуват - тихо и силно боли...
Закривам лицето си, ...
Прехапвам устни,
безжалостно стискам очи,
спомени нахлуват - тихо и силно боли...
Закривам лицето си, ...
638
На моменти искам денят да свърши,
да дойде пак мракът,
да скрия зад наметалото на нощта
безсилната си, ранена душа.
Но не, идва утрото, ...
да дойде пак мракът,
да скрия зад наметалото на нощта
безсилната си, ранена душа.
Но не, идва утрото, ...
660
Искам да викам и да крещя,
по дяволите - искам да се спра!
Още е рано, а някои неща са безвъзвратно загубени...
Няма я предишната усмивка, няма я и нежната милувка,
загубих ли ги всички... или може би те още ме обичат? ...
по дяволите - искам да се спра!
Още е рано, а някои неща са безвъзвратно загубени...
Няма я предишната усмивка, няма я и нежната милувка,
загубих ли ги всички... или може би те още ме обичат? ...
570
1
Мога да те докосна и да те целуна мога,
но мога и да те оставя, сам, неразбран,
мога да ти кажа сбогом.
Спри да искаш да можеш, да знаеш,
спри да бъдеш обсебващ. ...
но мога и да те оставя, сам, неразбран,
мога да ти кажа сбогом.
Спри да искаш да можеш, да знаеш,
спри да бъдеш обсебващ. ...
622
1
Страхувам се да дойда и просто да те хвана за ръка,
безмилостно жестока е съдбата - така ни изигра!...
Когато копнеех за теб и мислите си нямах как да спра,
дочувах нечий вик, безнадеждно викащ ми: „Ела!".
Поглеждах в очите ти, а не знаех какво намирам, ...
безмилостно жестока е съдбата - така ни изигра!...
Когато копнеех за теб и мислите си нямах как да спра,
дочувах нечий вик, безнадеждно викащ ми: „Ела!".
Поглеждах в очите ти, а не знаех какво намирам, ...
611
2
С бляскав поглед се прокрадваш в мислите ми,
с плахи стъпки идваш и чукаш на сърцето ми - не, спри, не влизай, не отново...!
Ти не беше там, когато със счупени криле се опитвах да полетя,
но как ли да те има, та нали сама аз те спрях...
Питаш се защо съм така студена, защо за теб съм далечна, ...
с плахи стъпки идваш и чукаш на сърцето ми - не, спри, не влизай, не отново...!
Ти не беше там, когато със счупени криле се опитвах да полетя,
но как ли да те има, та нали сама аз те спрях...
Питаш се защо съм така студена, защо за теб съм далечна, ...
706
3
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
