presian_penchev
60 results
-Не! Иване, недей!! Господи!!!
Младата жена се строполи на пода, хвана се за глезена и изпищя от болка. Едър, русокос младеж се приближи към нея и вдигна от земята големия чук, който бе хвърлил в крака ѝ. След това я възседна, положи дръжката на чука върху гръкляна на жената и започна да я стиска за ...
Младата жена се строполи на пода, хвана се за глезена и изпищя от болка. Едър, русокос младеж се приближи към нея и вдигна от земята големия чук, който бе хвърлил в крака ѝ. След това я възседна, положи дръжката на чука върху гръкляна на жената и започна да я стиска за ...
3160
1
Връзката между общество и обществена комуникация съществува отдавна, още със зараждането на най-примитивните общества, до днес. Но както всичко, което хората създават и с което боравят, и при взаимодействието между общество и обществено мнение (комуникация или медии) могат да възникнат опасности и т ...
2626
1
1
- Може би в момента се бориш със себе си, а Филип.
- Въпреки всичко съм шокиран - отвърна литературният герой.
- Знам, че е така, но те сами си го причиниха. Много преди ти или аз да ги познаваме.
- Виждам.
Кристиян се обърна на стола и се взря в очите му. ...
- Въпреки всичко съм шокиран - отвърна литературният герой.
- Знам, че е така, но те сами си го причиниха. Много преди ти или аз да ги познаваме.
- Виждам.
Кристиян се обърна на стола и се взря в очите му. ...
963
2
2715
1
Кристиян се облегна на стола. Чувстваше се така, сякаш е изкачил планина. Писането на тези абзаци го изтощаваше, но също така и страшно го вълнуваше, така че не смяташе да спира дотук. Не смяташе въобще да спира, докато не го завършеше.
Филип само стоеше и четеше безмълвно. Може би бе логично да се ...
Филип само стоеше и четеше безмълвно. Може би бе логично да се ...
1045
Дарина гледаше немигащо, лицето на литературния герой беше тъжно, а това на Кристиян все така равнодушно. Сякаш просто приемаше всичко за даденост, с която се примиряваше.
- В крайна сметка може да ни се случва всичко, но ние сами избираме по какъв път да поемем - отбеляза той.
- Ти си извратен! Същ ...
- В крайна сметка може да ни се случва всичко, но ние сами избираме по какъв път да поемем - отбеляза той.
- Ти си извратен! Същ ...
959
Дарина беше страшно раздвоена, докато прочиташе написаното. Част от нея страшно мразеше Александър, но друга не можеше да възприеме жестокостта, на която бе подложен. А трета все още се затрудняваше да приеме факта, че всичко това се случва.
- Това... наистина ли става с него? - попита тя, безизразн ...
- Това... наистина ли става с него? - попита тя, безизразн ...
884
- Не мога да повярвам! Това беше... жестоко, брутално! - възкликна Дарина.
Кристиян се обърна към нея:
- Остават още четирима. Съжалявам, но просто така трябва да бъде. Те сами го избраха.
Неумолимостта в погледа му говореше повече от ясно. Момичето погледна към литературния герой - неговият поглед ...
Кристиян се обърна към нея:
- Остават още четирима. Съжалявам, но просто така трябва да бъде. Те сами го избраха.
Неумолимостта в погледа му говореше повече от ясно. Момичето погледна към литературния герой - неговият поглед ...
835
Дарина се свести на един стол, а пред нея стояха двете момчета. Единият (който би трябвало да бъде въпросният Яни) седеше на леглото, а другият, високо и атлетично момче с лице на пластмасов манекен, се бе облегнал до вратата. Двамата все още държаха дискетите в ръце.
Щом тя отвори очи, те я изгледа ...
Щом тя отвори очи, те я изгледа ...
785
- Аз ще отида - каза Филип.
- Добре, но бъди внимателен. Аз ще включа компютъра.
- Възможно е да е всеки.
- Да, всичко е в възможно - отвърна Кристиян, докато натискаше копчето на машината.
Филип излезе от стаята. Междувременно си сложи маската. Светлината блесна под нея, докато тя прилепваше по лиц ...
- Добре, но бъди внимателен. Аз ще включа компютъра.
- Възможно е да е всеки.
- Да, всичко е в възможно - отвърна Кристиян, докато натискаше копчето на машината.
Филип излезе от стаята. Междувременно си сложи маската. Светлината блесна под нея, докато тя прилепваше по лиц ...
750
- Така, какъв ти е планът за действие? - попита го Филип.
Кристиян се беше изправил и крачеше из стаята.
- Първо да ти кажа някои неща за Васил - той никога не е сам и затова смятам, че именно самотата е неговата слабост. Той е много общителен, умее да завързва връзки и да ги използва за свои цели. ...
Кристиян се беше изправил и крачеше из стаята.
- Първо да ти кажа някои неща за Васил - той никога не е сам и затова смятам, че именно самотата е неговата слабост. Той е много общителен, умее да завързва връзки и да ги използва за свои цели. ...
824
Денят завърши. Кристиян крачеше в шумния коридор към изхода на училището. Около него вървяха хора от неговия и от другите класове. Не говореше абсолютно с никого. Още от първия час всичко което каза, бяха единствено няколко словесни ,,блока" срещу заяжданията на съучениците му. Това се случваше мног ...
805
Едно момче прекрачи входа на училищния двор. Имаше дълга, къдрава и черна коса, носеше очила, а лицето му беше аскетично на вид. Носеше светлосини дънки и тениска в същия цвят, но обикновените дрехи не намаляваха неприветливия му и дори враждебен вид, който се дължеше най-вече на намръщеното му изра ...
1503
Къщата на полето
1.
Христо караше колелото си по дългата и тясна пътечка, но той не осъзнаваше това. Не и до момента, в който не се събуди.
Над него грееше луната в празното, стотици километри поле. Пред очите му се намираше кръглата долчинка, към която водеше пътеката и където се намираше къщата на ...
1.
Христо караше колелото си по дългата и тясна пътечка, но той не осъзнаваше това. Не и до момента, в който не се събуди.
Над него грееше луната в празното, стотици километри поле. Пред очите му се намираше кръглата долчинка, към която водеше пътеката и където се намираше къщата на ...
969
Графитеният човек
Двамата мъже влачеха момчето по коридора, който блестеше на луминисцентната светлина. Те бяха високи, мускулести и в бели костюми. Ръцете на момчето бяха вързани зад гърба му с усмирителна риза. То бръщолевеше:
- Той е тук, тук е! Ходи пред вас и ме гледа! Аз не съм луд!
- Всички т ...
Двамата мъже влачеха момчето по коридора, който блестеше на луминисцентната светлина. Те бяха високи, мускулести и в бели костюми. Ръцете на момчето бяха вързани зад гърба му с усмирителна риза. То бръщолевеше:
- Той е тук, тук е! Ходи пред вас и ме гледа! Аз не съм луд!
- Всички т ...
1689
3
1. Pull Me Under
[Images: Dream Theater]
[Words: Moore]
Lost in the sky
Clouds roll by ...
[Images: Dream Theater]
[Words: Moore]
Lost in the sky
Clouds roll by ...
4679
2
Небето крещи,
земята гори.
Дъжд от бомби вали,
черни, черни скали.
Пепел и сажди навред, ...
земята гори.
Дъжд от бомби вали,
черни, черни скали.
Пепел и сажди навред, ...
1471
6
Faith No More - Midlife Crisis
Go on and wring my neck
Like when a rag gets wet
A little discipline
For my pet genius ...
Go on and wring my neck
Like when a rag gets wet
A little discipline
For my pet genius ...
5115
3
Филип Борисов излизаше в междучасие. Току-що бе приключил един тежък час - тест по физика и се чувстваше изцеден до капка. Толкова изцеден, че дори не си спомняше за какво се отнася теста, а нямаше и желание. Беше учил като луд и всичко бе свършило - само това имаше значение. Филип беше момче, висок ...
2208
4
Pain Of Salvation Ashes lyrics
You claim I don't know you, but I know you well
I read in those ash eyes we've been through hell
I've walked with the weakest just to feel strong
You've given your body just to belong ...
You claim I don't know you, but I know you well
I read in those ash eyes we've been through hell
I've walked with the weakest just to feel strong
You've given your body just to belong ...
1522
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
