Ревов
117 резултата
Къде са днес – Околчица и Вола?
Къде потъна – Ботевия вик,
разтърсил до звездите небосвода.
И станал част от Божия светлик!
Нима заглъхна битката при Драва? ...
  13 
Да клекнеш пред лицето на смъртта
не значи ли, раздяла с Караджата?
Макар че той в полето на честта.
И мъртъв се сражава на земята!
Застава прав пред вражите дула. ...
  96 
Откакто си погребахме морала
без капка чувство даже за вина,
завряхме си главите във чувала
край костите на Стара планина.
Продадохме България до шушка ...
  82 
Щом гладния душата си продава,
а лудия се прави патриот.
На мен сега какво ли ми остава,
освен ей този – кучешки живот.
Да чукам клинци зиме на студено. ...
  108 
В тази луда фиеста, даже без режисьор,
всеки сам режисира, своя собствен отбор.
И върти далавери. И се прави на луд.
По трасето на своя, безличен маршрут.
Няма жълти картони. Няма корнер и тъч. ...
  80 
Нима е само спомен младостта
сред голите чукари на баира,
там, дето от години есента
последните жълтици си прибира.
И тръгва по пътечки от листа ...
  58 
Под високата камбанария
на хоризонта –
Зората е настръхнала и дива
почти като сиамски котарак
с два кладенеца ...
  91 
Откакто падна първата слана
и залезът над хълма се подпали,
денят залости пътната врата.
И вятърът клепалото удари.
Земята се покри със тишина. ...
  112 
Дори когато всичко прецъфти
и залезът си пръсне козирката.
Земята – пак ще се върти.
И гълъбче ще гука в небесата.
Ще цвилят край тепето и коне, ...
  105 
Есен е –
Вятърът си настройва
цигулката
между босите пети
на Хоризонта ...
  101 
Боли ме от неказаните думи.
От всяка дума казана боли,
когато лятото започне да умира.
И въздухът от спомени горчи.
Край мен отекват удари на брадва. ...
  77 
Слънцето окичено с пендари
като млад нагизден годежар,
нейде над смълчаните дувари
бавно се превръща на пендар.
И запретнал вятърът ръкави, ...
  111 
В началото
на есенното равноденствие
когато – градът е още изморен
от летните турнета на авлигите
И всяка втора уличка ...
  137 
Българийо за теб ще пея
додето дишам и съм жив!
А може би, додето мога –
да бъда искрен и щастлив!
За теб ще пея от Балкана ...
  120 
Едно момиче тича
сред хиляди листа.
И сякаш се съблича
пред него есента.
И сякаш край Марица ...
  90 
Докажи ми, че има пътеки,
даже там, дето няма звезди.
Докажи ми, че дните са леки
между толкова много мечти.
Докажи ми, със думички прости, ...
  152 
Обич моя, невъзможна,
цъфнала - като зора.
Искам пак да те прегърна.
И щастлив да си умра.
Искам пак да те целуна ...
  118 
Вече двадесет века те чакам
като лодка в открито море
Ала двадесет века те няма
И дъждът мойта риза пере
Зимен вятър косите ми брули ...
  106 
Дори когато зимен вятър
обрули твоите мечти –
Кажи на глас че ме обичаш
И пролет в теб ще разцъфти
Земята цялата ще стане ...
  102 
Ако имаше – гара за двама
нейде там край заспалия град
Щях със теб да играя на дама
И да стана разбира се млад
Щях да гоня по релсите слънцето ...
  108 
В един нищо и никакъв сън ще се видим
побелели от спомени и суета
И ще светят косите ти като светулки
между два булеварда
и двеста слънца ...
  74 
В годините ми кратки като седмици
пристигаше за малко ти добра
но аз мечтаех за безсмъртие
За подвизи в желязната гора
Живеех сякаш в центъра на здрача ...
  87 
Виновни ли са очите ми
че те запомниха млада
Виновно ли е сърцето ми
че по тебе си пада
Между изветрели делници ...
  140 
До следващото лято
До следващия миг
До облакът в косите
До чакания плик
Земята ще повдигна ...
  168 
От ерата на стъпките ни боси
и кротките въздишки на тревите
до споменът за нашто кратко лято
притихнало безгрижно под върбите
Изпивам с поглед твоята усмивка ...
  121 
Ако някога решиш да си отидеш
направи го без да се замисляш
Просто се хвани за перката
на някой самолет
И докато прелиташ ...
  117 
Дъждът във клоните гърми
и мисълта ни се панира,
преди да тръгнем с теб сами
от Бунарджика до баира.
Дъждът си пръска гордостта, ...
  216 
Извикай ме по име
Извикай ме на глас
И аз при теб ще дойда
дори и в късен час
Вратата ще отключа ...
  101 
Безумно щастлива и толкова млада,
тя боса пристига, но не знае пощада.
Пробожда сърцето ми с хиляди ножа.
И често заспива под моята кожа…
Притихнала, нежна, но винаги горда, ...
  203 
Да бяхме хванали експреса
преди да стигнем в Гибралтар.
За тебе всичко бих направил
от Конго чак до Занзибар!
Преплувал бих на малка лодка ...
  116 
Застреляй ме от упор с дума тежка!
Хвърли ме жив на вълците дори,
преди да се разкъса Хоризонта.
И Залезът – небето овъгли…
Сърцето ми от болката ще млъкне, ...
  113 
Какво като сме скъсали отдавна
на корабчето си зелените платна?
Не виждаш ли как всичко се повтаря
от зимата – почти до есента?
В небето слънцето танцува на кокили! ...
  112 
Знаеш ли, че в моя хол,
дето зимата слънчаса –
масата е вече стол,
а пък столът стана маса.
Може би, защото тук, ...
  139 
Очите ти –
пристанища от слънце,
посрещат ме
тъй нежни и добри.
И спуска котва ...
  125 
На чувствата през булеварда
от светофар до светофар,
със тебе крачи под звездите
един страхотен леопард!
Живее той във твоят поглед ...
  115 
Звъни дъждът във клоните над мене
и сякаш рони – своя Благослов,
пред който като рицар без доспехи
да бъда с теб отново съм готов!
Готов съм аз, да тръгна през Марица ...
  156 
Каква безкрайна нощ в очите ти откривам,
сред лунните пътеки на всичките звезди.
Ела отново тук!... Не си отивай още,
щом Утрото сега – Нощта ще победи!
Тръгни отново с мен край цъфналите вишни. ...
  120 
От времето на старите романи
със тежки порти, замъци, коне –
аз идвам пак при тебе като спомен
от ария на Жул Масне…
Какво като перонът равнодушен ...
  110 
В очите ти
морето се оглежда,
задъхано
като сърна.
И ляга Слънцето ...
  125 
Докато дъждът си точи гилотината
и по реката плуват само платноходки.
На едно далечно и диво пристанище
ще се радваме на котараци и котки!
Термостатът на Утрото ще отчита ...
  226 
Предложения
: ??:??