rozita-p
120 results
Така си тръгна като сняг през май,
стопил се във ръцете на децата,
като раздаден коледен кравай,
като на есен – закъсняло ято.
Така си тръгна – като летен ден, ...
  555  11 
И в мен полазва тази тиха болка,
която всеки допир с красотата
затяга като възел под сърцето -
от крясъка на чайка над морето,
от мидения скелет във ръката, ...
  698 
Дали пък на сериозно не се взех?
Дали главата ми не се замая?
Какво ли превидя ми се? Успех?
Я златна гъска? Я кьошенце в Рая?
Какво ли го размахах тоя пръст ...
  700  15 
Коледно различно
Безлунна ли е тази зимна нощ,
или в душата ми е толкоз тъмно?
Защо не чувствам святост, само стон
от небесата плахо се изтръгна. ...
  525 
По пясъка, по пясъка солено ме влече
и стъпките ми крие печалното море,
за да не би след мене да тръгне някой друг
и някой друг да види какво намерих тук.
Телата, ах, телата, полегнали така, ...
  473 
Дали да звънна – бога ми, не знам.
„Не било страшно”, пишеш ми с усмивка.
А аз се колебая не от срам
и не защото нещо не ми стиска.
Тъй свикнах на стиха ти със гласа, ...
  805 
Мечтист цвят фламинго
С обич на Мария, която ми подари това заглавие преди 25 години
И казват всички, розови били
като бонбони птиците фламинго.
А моето се падна с цвят мечтист, ...
  774  19 
изтривам и последното червило
от устните напукани на спомена
за вас
които пазих през годините
като в албум ...
  605 
Там някъде под храсти и треви, дълбоко под забравен горски път,
далеч от шум и слънчеви лъчи живеел сам като отшелник кърт.
Из мрачното си царство, без да спре, проравял той тунел подир тунел
и нощ във нощ преливали безчет, че земните недра не знаят ден.
Обичал той дъха на черна пръст, прегръдката н ...
  674  10 
Какво направи тази нощ със мен?
Повика ме по име
и срутù
грижливо зиданата кула на лъжите.
Сега ...
  505 
На Смиф - "с обич и омерзение" :):)
Прозрачна ставам, боже, ще изчезна,
като дихание ще се стопя,
ще се разтворя в кислородна бездна
и ще попия в нощната тъма, ...
  536 
И така, както кротко стоях си на плажа,
заслепи ме пожар от немирна коса,
сбрала в кичури мокри и изгрев, и залез,
и солена целувка на морска вълна.
Още дъх не поела и вече бях пленник, ...
  562 
Пропълзях във теб
и се разлях по вените ти,
не като кръв –
като лава.
Всяко нервно влакно завързах на възел, ...
  587 
Исках обич за обич,
имам обич за две,
но не е, не е двойно
мойто щастие, не.
Няма двойна утеха, ...
  576 
Преди да дойдеш при мен завинаги
и да получиш
устните ми и душата ми,
преди да скъсаш станиола на мечтите ми
и да ги превърнеш ...
  561 
Като чешмата без вода на двора
изсъхнах и отвътре се пропуках.
Отворя ли уста да заговоря,
от гърлото ми мъртъв вятър духва.
Обърна ли очи да те погледна, ...
  563  10 
Аз чаках дълго – много, много дълго.
Над мен със вой прелитаха години.
Прелитаха столетия и ери,
в безумен ритъм
дни и нощи, ...
  614  10 
Царят на римите, асът на жанра
срички брои, на гердани ги ниже,
тука добавя, там пък изважда -
сметката нещо все не излиза.
Ех, как не слушат пустите рими, ...
  733  20 
To A Kiss,
Robert Burns
Humid seal of soft affections,
Tend'rest pledge of future bliss,
Dearest tie of young connections, ...
  2572  14 
Е, явно нещо ме е треснала носталгията ли, що ли?
Този „бисер” е творен в гимназията, когато за домашно трябваше да напишем съчинение-разсъждение на тема „Моята Татяна” от „Евгений Онегин” на Пушкин. Литераторката ни се беше подсигурила за предстоящия „открит урок” и ни беше натъпкала в главите всич ...
  1536 
Има ли вятър такъв,
който във шепи да стисна,
вятър със ягодов дъх,
с глас на шептящи мъниста?
Има ли вятър такъв, ...
  494 
Очите ми пролука не намират
във есенната мрежа на дъжда
и капките му в крайчеца си сбират.
Очите ми пролука не намират
и тръгваш си от мене невидян. ...
  608 
Ако случайно във очите ми погледнеш
и в този миг
ръката ти не гали косите ù,
и устните ти
не целуват въздуха ...
  648 
Какво се случи? Падна гръм?
Или земята се разкъса?
Нападна ме кошмарен сън
и струна някаква се скъса.
Отприщи се запушен вик ...
  703  11 
Понякога е толкова красива,
че в гърлото засяда и боли,
и на юмрук сърцето ми се свива,
и пепел пари моите очи.
И виждам я, и чувствам я в кръвта си ...
  692 
И какво? Аз живея сред хора
и навярно сред тях ще умра.
Затова няма смисъл да споря,
а да видя свойта вина.
Мамо, късно е, знам, за промяна. ...
  518 
Малка бяла пътека пред мен все върви,
мойте стъпки по стръмното дърпа.
„Хайде”, казва ми, ”бързай, иди, провери,
виж какво е зад другия ъгъл”.
И послушно аз припкам, местя крак подир крак, ...
  545 
Може би те обичам,
може би те обичам…
В мрака бели искри -
мойте сънища тичат,
лумват ярки, безмълвни ...
  786 
На всички поети:)
Само пепел от дума,
само дъх на сълза,
само ехо от спомен,
само стрък топлина, ...
  624 
My Love is Like a Red, Red Rosе
O my Luve's like a red, red rose
That’s newly sprung in June;
O my Luve's like the melodie
That’s sweetly play'd in tune. ...
  6203 
Не те обичам. Просто съм самотна.
Така отчайващо ми липсва някой,
когото все не мога да намеря.
Ръцете ми улавят пустота
и допирът на гладката ти кожа ...
  604 
на Хари, post factum
Порастваме, порастваме без време.
Порастваме, макар че не го искаме,
със дъждовете страшно ненавременни
и с парещите в гърлото ни писъци, ...
  1327 
Като есенен лист се отрони нощта
и полегна на мокрите плочи.
А градът се обърна насън настрана,
промърмори и лига проточи.
И една по една, недоспали звезди ...
  800  19 
на Хари
Чака ме дълго, дълго пътуване –
колкото дълго, дълго мълчание,
колкото дълго, дълго признание.
Чака ме дълго, дълго пътуване. ...
  481 
Непременно ще дойда.
Може би,
по капчуците ще дотичам
с дъжда,
по дъгата ще мина – ...
  610 
На Джеси,
която тръгна с мен заради пътя.
Автостоп, нощен стоп,
полунощно очакване.
Автостоп без паспорт ...
  615 
Остарях, с много, много години –
уж са двайсет, а сякаш са двеста.
Остарях. Много време измина,
а не мога да спра да ви срещам
мои всеки път „първи” любови. ...
  615  11 
Ще ме закарат в болница със бели
и много тихи болнични стени.
Ще ме заровят в болнични постели
и ще ме хранят с болнични храни.
Прозореца ми ще държат затворен, ...
  619 
Една любов си тръгна уморена.
Опита се да бъде на ниво,
опита да е непредубедена,
да бъде силна в лошо и в добро,
да бъде мъдра, без да бъде строга, ...
  813  10 
Какво сънуват хвърчилата?
Небе, дървета, гласове,
безгрижен вятър, запремятал
мозайките от цветове.
Какво сънуват хвърчилата? ...
  768  14 
Random works
: ??:??