rumbic
329 results
Пак отлиташ с крилете на ятото
полетяло към топлия юг –
в надпревара, боси със вятъра.
Знам, че скоро си тръгваш от тук.
Мое лято, там където отиваш, ...
  892  12  12 
Бащите никога не си отиват,
стоят си там, до пътната врата,
посрещат ветровете мълчаливо,
а после влизат тихо във съня.
Понякога, изгубват се безследно, ...
  11216  26  24 
Случката която искам да ви разкажа, на пръв поглед е съвсем обикновена и дори невзрачна, но когато се върна трийсет години назад, осъзнавам, че можех да остана завинаги на 15. Днес за мен щяха да си спомнят единствено родителите ми, а много от сегашните ми приятели дори нямаше да подозират, че няког ...
  937  11 
Тиха стая. Докосване. Нежност.
Свята обич на мъж и жена.
Неизречени думи. Копнежност.
Ням свидетел е тук младостта.
Светло утро и ново начало. ...
  1250  12  18 
Бавно и някак незабележимо за света, замираше село Благово. Както много други селца, така и то навлизаше в статистиката на изчезващите. Сградата на някогашното училище бе една от тъжните гледки там, обкованите с дъски прозорци създаваха страховито усещане, стъкла отдавна нямаше, а на входа беше пони ...
  1231  10 
Защо ме питаш колко съм живяла
и гледаш с този поглед “неглиже”,
нима изглеждам глупава и стара,
или се нося твърде демоде!
Така е, не разбирам от живота ...
  1112  12  25 
Вдъхновено от: Canon in D - Johann Pachelbel
https://www.youtube.com/watch?v=1elGqARTb1Q&fbclid=IwAR2Bjq0ZAL8R0iFi-njImNhDiDXHeXTVxB3mpjzC2mKLZRb45Uc_PYyIYxQ
Ще ме покрие някой ден земята,
а аз ще се превърна в шепа прах
и Бог ще вземе своето. Душата. ...
  843  15 
Автор и прочит: rumbic (Руми)
Да беше просяк, щях да те нахраня,
бездомен да си, щях да приютя,
далечен гост – в дома си ще поканя,
разплакано дете – ще утеша! ...
  3046  14 
На вратата ми, ти ли почука,
моя обич! С летния дъжд.
Той се спусна бързо в улука.
Мен докоснаха ласки на мъж.
Ти ли беше в среднощния вятър ...
  1513  10  12 
Автор и прочит: rumbic (Руми)
На малката невзрачна гара,
едно момиче с куфар във ръка,
със стара шапка, леко избледняла,
стоеше в дъното, съвсем сама. ...
  3227  11  10 
Веднъж, един човек ме заговори,
поиска ми парче от моя хляб.
Смилих се. Съвестта ми проговори.
Отчупих, не парченце, а комат.
Нахрани се човекът и си тръгна, ...
  1002  12  19 
Той се появи в живота ми тихо и кротко и докато се усетя, вече се бе настанил в моето сърце а по-късно и на дивана. Забравих да спомена, че "Той" не е човек, а един стар черен котарак, който ме промени из основи. Дойде в момент, когато най-много се нуждаех от приятел. Обикновено хората избират своит ...
  1396  14 
Изпълнение: rumbic /Руми/
  4235  14  26 
Понякога съм лодка от онези,
самотните, в дълбокото море,
белязана със удара на времето,
посестрима на всички ветрове.
Понякога съм птица, но от тези, ...
  867  12  19 
Поисках ти подслон за през нощта
от бурята да мога да се скрия,
постеля да е твърдата земя,
умората за малко да надвия.
Поисках ѝ искрица топлинка ...
  1546  12  19 
Прости ни, Боже, търсим Те по празници
или когато дойдат страшни дни,
държим се за поверия – като удавници
и вярваме, че много сме добри.
Посипваме главите си със пепел, ...
  772 
Здравей, прекрасно мое Лято! Знам, че си някъде там, на една ръка разстояние и надничаш зад отсрещния баѝр. Навярно се чудиш, нещо не е както преди! Така е, не е! Живота на много хора се промени и ще се променя още и още, само едно се моля, да е към по-добро! Обещавам, да не се оплаквам от горещите ...
  626 
От твойта обич само миг поисках
и в този миг аз цяла се побрах,
една любов в сърцето ми притихна,
забравих що е болка или страх!
И, ето ме, смалих се до забрава, ...
  819 
Затича се Кина граовката към горната махала на село Дълбок вир, беше чула някаква новина и бързаше да я каже на своята най-добра приятелка, Неделя, с която се знаеха от младини. И двете бяха овдовели, а това ги сближи още повече.
Кина беше приказлива и общителна, дори повече отколкото би трябвало, н ...
  644  13 
Забърза се човекът. Закъде ли!
Надбягваше се с всички ветрове,
препъваше се в дните посивели
и търсеше все нови светове.
Забравил, че животът му е кратък, ...
  1300  10  12 
Пак към Теб се обръщам, о, Боже,
със смирена и тиха молба,
няма друг, просто никой не може
да раздава тъй щедро блага.
Днес те моля за мир на земята! ...
  692 
На пръсти влизам в тази малка стая,
в прозорчето наднича светлина,
обхождам всичко с поглед и мечтая
да видя теб, прекрасна и добра.
Макар, че знам, отдавна тук те няма, ...
  804  15  14 
И пак е ден, но някак по-различен,
затваря се след мен една врата,
до вчера там надничаше момиче
а днес се е превърнало в жена.
Дали съм аз, но вече по-различна, ...
  851  10  11 
Мечти не прося никога. От никой.
Единствено сама си ги градя.
Сълзи ако ти трябват, ме повикай,
събирам си ги в шепичка тъга.
И още. Мога обич да раздавам. ...
  835 
Беше студена и мъглива утрин. Както всеки ден, и днес дядо Йордан стана рано и пое по стария черен път, отправяйки се право към селското гробище. Баба Мария, неговата единствена и най-любима жена бе погребана там, а на него все още му беше трудно да си представи живота без нея. Отиваше на гроба и ся ...
  708  12 
Събух на прага старите галоши,
изцапани и мокри от дъжда,
а някой, без да пита ги подносил,
решил, че ще го топлят във студа.
Помислил си: „Е, нищо, че са стари!” ...
  833  11  21 
На бедняка му дайте надежда,
блага дума, хляб и вода,
той не носи скъпа одежда,
няма вила нито кола.
Но не знае какво е просѝя, ...
  954  10  18 
Понякога, така ме възприемат –
съвсем обикновена, без мечти,
но всъщност, те не знаят, че във мене,
живеят още няколко жени...
и всяка се раздава. Не отнема. ...
  746  16 
Във ъгъла на тъмното мазе,
търкаляше се стар фенер прашлясал,
изглежда бе отдавна демоде,
а с времето, олющен и ръждясал.
Във къщата на горния етаж, ...
  791  12  20 
Имената често представляват трудност при изговаряне, особено за хората от различните националности, такъв е и моят случай. Името ми се оказа камък, в който белгийците се препъват. Ако питате мен, Румяна си е едно простичко и лесно за произнасяне име, но ако поискате белгиец да го изговори, това вече ...
  578  15 
Да беше просяк, щях да те нахраня,
бездомен да си, щях да приютя,
далечен гост – в домът си ще поканя,
разплакано дете – ще утеша!
Да беше облак, щях да се покрия ...
  918  13 
Какво като отново е октомври,
нали със теб обичаме дъжда,
живеем само с хубавите спомени
за времето, родило любовта!
Ще има студ. Ще бъде дълга зима, ...
  1430  12 
Без теб ще опустее моят свят,
без твоите слова ще оглушея,
ще търся обич, сякаш прося хляб
и сили ще ми трябват да живея!
Ще бъда като малкото дете ...
  1688  25  23 
Семейният автомобил бе подреден и подготвен за път. Цвети пренесе в него цялата изрядност на която бе способна, даде няколко последни наставления на своите хора и в ранната утрин потеглиха към Калотина. Ако всичко беше наред, трябваше да пристигнат на контролно пропусквателния пункт след около два ч ...
  725  10 
Едва проходила, утринта вече подсказваше за горещ летен ден! Обедните часове се превръщаха в тягостна жега, улиците опустяваха, сякаш бе обявено бедствено положение.
Дойде времето на отпуските, а Цвети и Мишо още не бяха планували своите. В един момент Цвети категорично реши, че не ѝ се ходи никъде: ...
  599 
В очите ми надникна светъл лъч,
Септември се усмихна на вратата,
един красив, добре облечен мъж
с костюм от тишина и чисто злато.
Разказа колко дълго е вървял, ...
  1407  13  16 
Ако днес си нахранил бездомен
или просто подал си ръка,
твоят принос пред Бог е огромен,
не очаквай поклон от света!
И какво, че е гневна тълпата, ...
  763  10  10 
Не разпитвай защо съм такава!
Често плача и често мълча.
Тук обичам сама да оставам –
малък храм съградих от тъга.
Аз от никого милост не прося, ...
  2044  17  17 
Уж нямаше да плача, но сега,
когато всичко родно ме обгръща,
една сълза отрони се сама!
Съзирам малка, стара селска къща!
Стените ѝ, измазани със кал, ...
  1887  18  20 
  788  19 
Random works
: ??:??