thewriter92
17 results
Глава 5 Сини очи
Мьонг-у излезе от стаята, където беше настанил принцеса Адия и си пое дълбоко въздух – беше възстановил старата магия, направена от жрец Обсифан преди толкова много години... и спомените на принцесата за ландъра отново не съществуваха. Беше грешно въобще да се среща с нея, но казвах ...
Мьонг-у излезе от стаята, където беше настанил принцеса Адия и си пое дълбоко въздух – беше възстановил старата магия, направена от жрец Обсифан преди толкова много години... и спомените на принцесата за ландъра отново не съществуваха. Беше грешно въобще да се среща с нея, но казвах ...
907
Глава 4 Саможертви
Мьонг-у изпита шок от неочакваната целувка на принца, но не помръдна, нито се опита да го отблъсне. И не защото това особено му харесваше... но принципно принцът беше господарят на Мьонг-у и в момента психически беше изнервен заради утрешната сватба и сигурно искаше да си го изкар ...
Мьонг-у изпита шок от неочакваната целувка на принца, но не помръдна, нито се опита да го отблъсне. И не защото това особено му харесваше... но принципно принцът беше господарят на Мьонг-у и в момента психически беше изнервен заради утрешната сватба и сигурно искаше да си го изкар ...
869
Глава 3 Последствия
Мьонг-у, магьосникът съветник на принц Мартин Савахов, наблюдаваше господаря си мълчаливо от ъгъла. Негово височество в момента трескаво обикаляше покоите си, без да може да заспи – очевидно го тревожеше утрешната сватба, въпреки че не искаше да си го признае и се оправдаваше с н ...
Мьонг-у, магьосникът съветник на принц Мартин Савахов, наблюдаваше господаря си мълчаливо от ъгъла. Негово височество в момента трескаво обикаляше покоите си, без да може да заспи – очевидно го тревожеше утрешната сватба, въпреки че не искаше да си го признае и се оправдаваше с н ...
809
Глава 2 Спомени
В секундата, когато ландърът проникна в нея, Адия вече не виждаше нищо и това не беше от наслада или желание за още. Вече сякаш не беше там, гола в гората. Разни образи се завъртяха иззад очите ù и тя се озова на някакво пристанище, където никога не беше стъпвала. До нея беше ландъръ ...
В секундата, когато ландърът проникна в нея, Адия вече не виждаше нищо и това не беше от наслада или желание за още. Вече сякаш не беше там, гола в гората. Разни образи се завъртяха иззад очите ù и тя се озова на някакво пристанище, където никога не беше стъпвала. До нея беше ландъръ ...
873
Глава 1 Разходка
Ландърът се движеше бавно из гората, защото оставяше топлия вятър да погали лицето му и песента на птичките да напои сетивата му с безкрайно блаженство. Лек хлад се усещаше във въздуха, който ухаеше на дървесина и малкото поточе, покрай което съществото се движеше бавно.
- Толкова е ...
Ландърът се движеше бавно из гората, защото оставяше топлия вятър да погали лицето му и песента на птичките да напои сетивата му с безкрайно блаженство. Лек хлад се усещаше във въздуха, който ухаеше на дървесина и малкото поточе, покрай което съществото се движеше бавно.
- Толкова е ...
970
1
Чудех се доста дълго защо е толкова трудно вечер, когато си сам. Стоях и с часове не можех да заспя, въртях се в леглото и се опитвах да удуша душата си със силна музика от музикалния плейър. Мразех времето, когато започваше да се стъмва, на всички се кълнях, че мразя да спя въобще. Че има нещо толк ...
904
3
Преди да те срещна, бях...
След като те срещнах, ти ме превърна в откачен. Аз ли сам се промених? Ти ли ме промени? Мисълта за теб ли ме промени? Не знам какво ме караше да горя така. Да съм толкова раздразнителен и да говоря толкова много.
Преди да те срещна, аз не говорех, защото не считах за нужн ...
След като те срещнах, ти ме превърна в откачен. Аз ли сам се промених? Ти ли ме промени? Мисълта за теб ли ме промени? Не знам какво ме караше да горя така. Да съм толкова раздразнителен и да говоря толкова много.
Преди да те срещна, аз не говорех, защото не считах за нужн ...
866
Самоубийство от скука
Този следобед, към 14 часа, пред една от автобусните спирки на булевард Сливница беше спряла линейка.
***
Красива жена седеше на терасата си на шестия етаж на един от старите блокове на булевард Сливница 152. Времето беше облачно, също като душата й, а лекият сух вятър й напомн ...
Този следобед, към 14 часа, пред една от автобусните спирки на булевард Сливница беше спряла линейка.
***
Красива жена седеше на терасата си на шестия етаж на един от старите блокове на булевард Сливница 152. Времето беше облачно, също като душата й, а лекият сух вятър й напомн ...
874
1317
2
984
1
Новогодишната принцеса
Моето море, планина, въздух и огън
Наблюдавах ги отстрани – множество момичета, жени и един мъж. Те имаха сходни имена и външност, но в същността си много се различаваха. Ако те, сега, трябва да проведат един разговор, как би изглеждал той?
-Да говорим за сърцето? – предложи И ...
Моето море, планина, въздух и огън
Наблюдавах ги отстрани – множество момичета, жени и един мъж. Те имаха сходни имена и външност, но в същността си много се различаваха. Ако те, сега, трябва да проведат един разговор, как би изглеждал той?
-Да говорим за сърцето? – предложи И ...
1178
There’s only one way to soothe my soul!!
Аз – едно скромно 21-годишно момиче с ярко червено червило. Сестра ми – страшна мацка, само на 16. Двете – на концерт на Депеш Мод, пристигнали рано в десет часа сутринта. Едно наистина забавно и екстазно преживяване.
Първоначално докато чакахме баща ни да ни ...
Аз – едно скромно 21-годишно момиче с ярко червено червило. Сестра ми – страшна мацка, само на 16. Двете – на концерт на Депеш Мод, пристигнали рано в десет часа сутринта. Едно наистина забавно и екстазно преживяване.
Първоначално докато чакахме баща ни да ни ...
1497
5
- Вие близначки ли сте? – питаха ги най-често, когато бяха малки. Двете толкова си приличаха, бяха неразделни. Разликата помежду им беше четири години, но въпреки това майка им ги обличаше еднакво и те наистина си приличаха.
По-голямата обожаваше да бъдат оприличавани на близначки, като бяха малки, ...
По-голямата обожаваше да бъдат оприличавани на близначки, като бяха малки, ...
1189
Пейдж Маск се събуди и тази сутрин, необезпокоявана от съвестта си. Стана от леглото, протегна се с прозявка и се загледа през прозореца на апартамента си. Гледката беше невероятна - с един-единствен облак на небето, тъмносив, чиято плътна маса образуваше нещо, което тя не можа да определи на нищо. ...
1261
1
Стоях и се молех, проснала се на земята. Не се молех на Господа, за да поправи грешката ми. Не се молех на себе си, да бях мислила повече, да бях била различна... Не. Молех се пред единствения мъж за мен, пред човека, когото обичах с цялото си сърце, пред когото слънцето бледнееше, а луната чезнеше. ...
1072
1
Тази вечер се бяхме събрали всичките три приятелки, но бяхме поканили и едно момче от една друга специалност. За него знаехме, че сигурно ще има много теми за обсъждане с нас, тъй като и той си падаше по момчета. А знаем добре, че хомосексуалните момчета са наистина добри приятели.
Днес всички бяхме ...
Днес всички бяхме ...
1062
3
Един петък, един сън и един единствен въпрос
Този следобед, след училище, се разхождах по плажа. Беше късна есен, но времето беше слънчево, а вятърът не ме пронизваше през тъмнозеленото ми палто. Вълните на морето се плъзваха с типичния си съскащ звук по пясъка, но не достигаха краката ми. Ходех с м ...
Този следобед, след училище, се разхождах по плажа. Беше късна есен, но времето беше слънчево, а вятърът не ме пронизваше през тъмнозеленото ми палто. Вълните на морето се плъзваха с типичния си съскащ звук по пясъка, но не достигаха краката ми. Ходех с м ...
1217
1
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
