Обичта, като цветя - букет,
стаите навред краси.
Скромничкият ъгъл е зает
от цвят де шари, ала не мърси.
Гледаш и не ти омръзва,
краси те вътрешно, краси и вън.
Ала всяко цвете увяхва и замръзва
и този ден настъпва като страшен сън.
Увяхваш, мъчиш се и ти,
липсва топлина, добро, красиво.
Пък след седмица я пак те сполети
дар букет, но с цветенце едно фалшиво. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up