valqka
515 results
Ако знаеш как съм ти набрал,
въртоглаво мое време,
за ценностите, които пропиля
и в шеметен въртоп отне ми ...
Вярата в доброто ...
  360 
Онзи прозорец - там
и тази нощ остана да свети
като спасителен фар,
някому разтъмняващ небето ...
Зад него той е приведен ...
  323 
Тежка песен ще излея
между земята и небето,
попили онзи трепет
на прикования Прометей,
когато светлината трепка, ...
  336 
Не помня как живях
преди да те познавам.
Живуркал съм навярно
и съм бавно остарявал,
като ръждясващо желязо ...
  425 
Заради този стих нощта
не спах. И да си обмисля,
какво е туй от света голям,
което мен ми толкоз липсва ...
Тихичко разрових съвест и сърце ...
  348 
Жега в захлас.
Карамел, черешки и сладоледени устни
на съседната маса.
И целувки, целувки - навярно са вкусни ...
Отпивам от свойта лаваца, ...
  517 
Морна е тишината, опъната
като тетива на лък,
струнно огъва се
и душата ми - ох, чекрък ...
Навивам като прежда ...
  354 
Как се годините изнизват ...
Никой не може да ги спре.
Днес нещо ме натиска ниско,
дали земята ме зове ...?
Запъвам аз - рак на бързей, ...
  541 
Небето тъче
сребърни нишки,
в душата - кече
от тежки въздишки ...
Килимче от локви ...
  349 
Прозорецът. Небето свъсено.
Дъждовни капки по стъклото.
Браздят го мръснолъскаво,
като сълзи, разораващи Живота.
Би трябвало да го измият, ...
  343 
Не минавай така през мене,
аз - траверса пред идващия влак,
освободи ме от тежкото си бреме,
не огъвай ме от зори до мрак ...
Ти бе весел, многоцветен, ...
  258 
И се въртим -
той около мен,
аз във него,
ръцете сплели,
така летим ...
  330 
Понякога, ако ти се завие свят,
знай, от въртежа на зъбчатка е,
с клеймо белязана "Живот".
Тя е вътре в тебе, брат,
с копита в нея чаткаш ...
  325 
Останал без глас,
в полусвяст,
пъпли приведен
към своя последен
молебен ... ...
  512 
Не бързай, ден мой,
и ти, Слънчице, постой,
не съм се концентрирал още
за онова, идващото нощем ...
Тогава с душата си се боря, ...
  428 
Разменям душата си бартер
за изстрадали други души,
стига стояли са в партер,
в борба се каляват мечти ...
В твоята има ли място ...
  324 
На капки се стича денят,
те в сухи очи се преливат,
сътворяват тъжна сълза,
натежала от време отминало.
Изпарена от морски вълни, ...
  463 
Вода, Земя, Небе -
това е моята планета,
в безкрая едно клъбце,
отделено за Човека.
Една стая от стъкло, ...
  315 
Ей, Живот! Що си ти?
Не мога да ти се начудя.
Дали си мъдрост или лудост,
дали си радост чак до старост
или мъка по далечна младост? ...
  400 
........
Зажъдняла,
природата плаче
за пролетта си бяла ...
........ ...
  293 
Изви се дъга многоцветна.
Като сърп пожъна небесна
сивота. Обля я със светло.
И покълна в очите ми цвете
странно - с листенце синчец, ...
  298 
Имаш ли малко време?
Поспри, да те погледам.
Очите ти да видя, двете,
с които живея денем ...
нощем ги сънувам, ...
  541  10 
Февруарски дъжд
на ситни капки
събужда изведнъж
тръпките ми хладни.
Изпролетяла зима е, ...
  380 
Тръгваш ... и се връщаш.
Разкрач на към вън ...
и обратно - в душата,
онази, твоята, същата,
която единствено насън ...
  287 
В утрините мои снежно тихи,
когато само булевардите шумят
и вятърът в косите ми игрив е,
доизкачвам бавно моя скат.
Още малко. Върхът е близо ...
  474 
Ще те изплача
до последна капка,
ще те изпея
до последна нота,
нека после ...
  376 
Не бързай, Слънце, не залязвай,
виж наоколо каква е зима.
Искам с теб да поприказвам
за леда, който и в душите ни го има.
Ето, с едно око дори кога изгряваш, ...
  302 
Право срещу мен
гол се задава денят,
премръзнал и леден.
Загръщам го с шала
на оцеляващата моя душа. ...
  257 
В лоното на мразовитите нощи,
когато в полето само вълците вият,
а моят огън незагаснал е още
и пламъците езичета дълги извиват,
тогава в душата ражда се нещо, ...
  249 
Потърси ме, незрим и безимен,
в топлината на свойта душа,
сред вихъра, зариващ пъртините зиме
или в литналото от пиано най-нежно "ла"...
Протегни само молещи ръце, ...
  430 
Всеки живее своя ден,
в своя дом, сред близки,
ден-празник, слънчев и усмихнат
или във вълма мъгла, студен,
от грижите притиснат, ...
  406 
Коледните светлини
пак намигат ми цветисти,
припомнят ми онези дни,
когато стареца съм чакал
и за подаръци съм мислил ... ...
  348 
Как искам да не мисля,
да не чувствам,
да отпочине моята душа ...
Къде? Оттатък? Там записана?
Добре, ще чакам ... Но докога? ...
  339 
Защо ли спада твоя тонус,
когато с някой се прощаваш?
Той отива си и ти оставя бонус
горчилката, в която да се давиш.
Падаш празен в дупка, в яма, ...
  374 
Към себе си да се върнеш,
когато пътят ти привършва
и заникъде вече не бързаш,
когато залезът ти в очите нахълтва
и светлината се в тъмно превръща, ...
  338 
Пропадам в дупки по шосето
на живота, на деня и не знам кое,
наречено от някой "битието" -
завихрило ме, нанякъде поел,
челно то връхлита ме в лицето, ...
  396 
Ръмжи във мен денят
и аз ръмжа - кутре на повод,
подритван, хапан ... Кому съм враг?
Луднал свят, вълкодави много ...
Мъник да си, но Вълк! - ...
  447 
Пак закъсняваш, отново те няма,
искрящ скрежнико бял ...
Защо до мен ниско не падаш
да ме завиеш в паяжинен шал,
да усетя снежнопеперудена ласка ...
  355 
Как ми се иска да поплувам
из Всемира,
без скафандър и без шлем,
като акула ...
не, като птица лекокрила, ...
  416  10 
Времена тревожни,
пред буря притихнали,
на постижения горди
и смразяващи истини ...
Ти помниш ли поне една ...
  381