yotovava
2,696 results
СКЪСЯВАНЕ С ЕДНА ДЪГА
В мастилената тишина
прекрасни стихове се раждат.
След дъжд ще рукне светлина
за непосилната ми жажда. ...
  937 
БИЛЕТ ЗА ИЗХОДА ОТ ЗИМЕН СЪН
Над стърнища, повити от есенен хлад,
прелетя закъснялото ято.
Перачка дъждовна тишината простря
над селцето смълчано – да капе. ...
  392 
ЗАПИСКИ ОТ ПРОШЕПНАТОТО СВИШЕ
Неопитомена още нощ –
дъхти на дъжд и на жасмин.
Ароматът на тръпчив озон
ще ни попречи да заспим. ...
  395  15 
ЛЮБОВ В ПОДМОЛИТЕ НА ЕСЕНТА
Октомври приютява всеки лист
в дланта ми – разтопено злато,
Ала шептежният му ръкопис
за мен е твърде непонятен. ...
  538 
СЮИТА ОТ ЕСЕННА ВЪЗДИШКА
Аз вино от глухарчета не пих.
И дар не ми е пращан – отдалече.
Живея в лоното на светъл стих,
издраскал с туш притихналата вечер. ...
  682  10 
Шепа облаци в книжна кесия
скъта вятърът палав на юни,
аромат на узрели кайсии
и любовни развързани думи.
Бавна вечер се точи на кея ...
  1084  11  24 
ПОСЛЕДНИ ЩРИХИ ОТ ЛИСТОПАДА
Щастлива бях един сезон.
А ето зимата пристига.
Със сажди и със счупен клон
ме вписва в бялата си книга. ...
  699 
От криво любопитство ли дойде –
животът ми да видиш как е минал?
Задръж каквото триумфално взе.
Сега ще спя. Навярно сто години.
Не искам да сънувам. Тъмен здрач – ...
  485  11 
СЪНЯТ, СЛЕД КОЙТО ТЕ ИЗГУБИХ
Чернее още от нощта
последната съдрана кръпка.
Догаря – бликнала сълза,
елеят, в който се окъпах. ...
  426 
ПОСТОЙ ЗА МАЛКО ПРЕДИ ИЗГРЕВ
Любовна ще е тази нощ –
със цвят на кипнало индиго.
Липите диплят дъхав клош
над прималелите колиби. ...
  382  10 
ГЛУХАРЧЕТО, КОЕТО В МЕН ГОВОРИ
Не ме разказвай наизуст,
анализите не обичам.
Когато ми цитираш Пруст,
си дързък и дори безличен. ...
  463 
  1478 
СЛЪНЦА В ГРАДИНАТА НА ГОСПОД
Сред мека макова постеля
от ситно юнско кадифе
и светлосиня безпределност –
със дъх на риган и кафе, ...
  447  11 
Защо ли пътят ми да продължава –
пред мен и тишината ръси пепел?
Безсмислени са суета и слава,
щом всичко избледнява постепенно.
Животът ми – като във нямо кино, ...
  566  13 
  1014  15 
  1301  12 
  775  15 
  661 
РИСУВАНЕ НА НЕБЕСНИТЕ ОЧИ
Кой ли слезе да те учи
докъде с любов се стига?
Аз те следвам като куче,
красотата те въздига. ...
  773 
ТИШИНА В ПОДНОЖИЕТО НА ОКТОМВРИ
За някои неща е вече твърде късно,
на други – няма да им дойде ред.
Пчелицата едва ли ще възкръсне
в бурканчето с кристализирал мед. ...
  401 
  738 
  1427 
БЕЗ РЕСТО
На изток светлината се разбрида.
Блажени спят световните поети.
В дъха на водорасли и на миди
тълкувам тишините на морето. ...
  645  11 
ПИСМА ОТ ЗАПУСТЯЛА КЪЩА
Тук мъртвите не идват за вечеря.
А живите припряно си отиват.
Един отрязък, колкото постеля,
деня е разчертал на нощ и изгрев. ...
  437  14  11 
  874  12 
  1483 
ПОСЛЕДНИЯТ АКОРД ОТ НЕДОПЯТА ПЕСЕН
Аз всичко вече ви разказах
и песните си ви изпях –
за радост, обич и омраза,
за прошка, истина и грях. ...
  568  16 
  940 
ФОТОН ИЗ НЕЧИЯ ДОБРА ВСЕЛЕНА
Щом гроздовете с есен се изпълнят
и сладост из стърнищата прелее,
ще поседя край залеза на хълма,
преди да е застъргал суховеят. ...
  318 
Усещане за бряг е всяка мисъл,
която ме предпазва да не сбъркам,
че някой странен и пиян орисник
постлал ми е вълшебната си кърпа.
Заблудите опитвам да подмина, ...
  448 
***
...Най-ценният за мене миг –
когато мракът се избистря,
е пеленачешкият вик
на първия куплет връз листа –
тържествен, пълен със възторг, ...
  315 
ЗАПИСКИ ОТ ЛЕТЕН ДНЕВНИК
Танцувай с мен, преди да съмне –
ще бъда дъжд през пролетта,
иглика в туфите на хълма,
снежинка в мигла на нощта, ...
  702  11 
  1693  10 
Аз бих се скрила от света –
в една колибка от тръстика,
и с просто одърче с листа –
наместо пухена завивка,
луната да ми бъде свещ, ...
  539  10  18 
ШЕПТЕЖ ПОД ЮДИНО ДЪРВО
Нежно говорѝ, среднощ е –
тишината е плашлива,
месецът звездите пощи
и към утрото отива. ...
  410 
  910  15 
СЪРЦЕ ПОД ВЪЛЧА КОЗИНА
Вълчицата скимтеше жалостиво.
Обгръща мрак зениците ѝ зрачни.
Ловец с куршум оловен я ужили.
И сили няма – даже да изплаче. ...
  1205  10  10 
ДЪЖДОВЕН АПОСТРОФ
Така се изваля, че се продъни.
Душата ми притихва – парцалива.
Мълча. Тежи короната от тръни.
И юни равнодушен си отива. ...
  485  11 
Подготвях се за есента.
А ето че настъпва зима.
И песен лятото ми пя –
в разкривено петолиние.
Изплаквам първите мъгли – ...
  363  12 
ЛЕКУВАНЕ НА ДУМИТЕ
През зимата небето е затвор
за често премълчаваните думи.
Напролет лисва като из ведро
трънливото преглъщано безумие. ...
  391 
Random works
: ??:??