2 min reading
Когато вълните се разбиват в острите скали, едва ли си мислят, че може би са имали и друг избор.
Дали океанът има избор да променя своя път или завинаги е осъден да обитава едно и също място?
Всеки ураган е зов за помощ, молба за промяна, желание за нов живот, желание да не знае къде е , до къде може да стигне и кого ще срещне по пътя си. Всяка такава малка окeанска революция носи жертви – мъртви, бездомни, бедни жертви на свободата. Няма свидeтели на щастието на океана, има само негови палачи. И засрамено вълните отиват пак там, където са били, умирайки по един и същ начин всеки път и раждайки се пак там. Под пръските се ражда живот и умира живот. Един кръговрат само в капка вода.
А хората си мислим, че сме значими.
Свобода няма. Има само различно погрешни избори, наречени компромиси и примирение.
Всяка революция изяжда децата си. Клише, но факт.
Борбата за свобода е в основата на всяка революция, макар че понякога се крие и зад други идеали. Порочността на целите ни оправдава пред са ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up