Когато вълните се разбиват в острите скали, едва ли си мислят, че може би са имали и друг избор.
Дали океанът има избор да променя своя път или завинаги е осъден да обитава едно и също място?
Всеки ураган е зов за помощ, молба за промяна, желание за нов живот, желание да не знае къде е , до къде може да стигне и кого ще срещне по пътя си. Всяка такава малка окeанска революция носи жертви – мъртви, бездомни, бедни жертви на свободата. Няма свидeтели на щастието на океана, има само негови палачи. И засрамено вълните отиват пак там, където са били, умирайки по един и същ начин всеки път и раждайки се пак там. Под пръските се ражда живот и умира живот. Един кръговрат само в капка вода.
А хората си мислим, че сме значими.
Свобода няма. Има само различно погрешни избори, наречени компромиси и примирение.
Всяка революция изяжда децата си. Клише, но факт.
Борбата за свобода е в основата на всяка революция, макар че понякога се крие и зад други идеали. Порочността на целите ни оправдава пред са ...