През номеври 2023 година, директора на нашето училище ни беше съобщила, че ще има конкурс за "Благодарсветно писмо", по случай денят на думата "благодаря". Всеки от нас трябваше да напише писмо, чрез което да благодари на някой или на нещо. Помня, че повечето писаха за майките си, което е съвсем нормално и наистина прекрасно.
Аз писах за себе си. Благодарих на себе си, за това, че никога не съм се предавала. За това, че всяка сутрин намирам причина да се усмихна. За това, че смених възглавницата, попила всичките ми сълзи, с друга по-топла и по-красива, и вече лягайки върху нея, спя спокойно. Благодарих си, че не тая омраза, и че сърцето ми е още чисто,и изпълнено с любов. Благодарих си, че намерих баланса между сърцето и разума си. Накратко казано- Благодарих си за това, което съм.
Когато предадох писмото, или по точно когато го прочетоха, всички започнаха да ме съдят. Дори да ми се присмиват. Изглеждаше им твърде ненормално това да благодариш на себе си. Е за мен не е! Не се обиждах о ...