Vqrailieva38 (Vqra Ilieva)
5 13
9 feb 2024, 18:32

Силата да си благодариш 

  Ensayos » Estudiantiles
1127 2 36
1 мин за четене

През номеври 2023 година, директора на нашето училище ни беше съобщила, че ще има конкурс за "Благодарсветно писмо", по случай денят на думата "благодаря". Всеки от нас трябваше да напише писмо, чрез което да благодари на някой или на нещо. Помня, че повечето писаха за майките си, което е съвсем нормално и наистина прекрасно. 

 

Аз писах за себе си. Благодарих на себе си, за това, че никога не съм се предавала. За това, че всяка сутрин намирам причина да се усмихна. За това, че смених възглавницата, попила всичките ми сълзи, с друга по-топла и по-красива, и вече лягайки върху нея, спя спокойно. Благодарих си, че не тая омраза, и че сърцето ми е още чисто,и изпълнено с любов. Благодарих си, че намерих баланса между сърцето и разума си. Накратко казано- Благодарих си за това, което съм.

 

Когато предадох писмото, или по точно когато го прочетоха, всички започнаха да ме съдят. Дори да ми се присмиват. Изглеждаше им твърде ненормално това да благодариш на себе си. Е за мен не е!  Не се обиждах от думите им, честно казано дори не ми пукаше. Вярвах в себе си!

 

След два дълги месеца- януари 2024, излязоха резултатите. В този ден не бях отишла на училище, поради семейни причини. Обадиха ми се....Вдигнах телефона, и чух думите "Спечели второ място" ........ Не мога да ви опиша чувството, което изпитвах тогава. Разплаках се. Беше неописуемо. 

На другият ден ходих в училище, и всички,които ми се присмиваха, ме поздравиха(с лицемерие). 

На 18 януари, беше награждаването. Наградата за второ място беше 100 лева. Не бяха важни парите, даже днес 9 февруари все още имам част от тях. Не мога да ги изхарча, напомнят ми по-често да си благодаря.

 

Та искам да ти кажа, че спечелих, благодарейки на себе си. Това не е ненормално, това е смелост. Смелост, която липсва у много хора. 

Затова ти пожелавам, смелоста да си благодариш. Чувството е освобождаващо. Някакси обнадеждаващо. Научи се да си благодариш, заслужаваш го! Много по-силен човек си отколкото си мислиш! Много по-прекрасен!

© Vqra Ilieva Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Хм. Всяка нова плът иска собствена рана. Не съм го казал аз. Бих го цитирал подробно, ако в случая щеше да има значение.
  • Тук отново се получава като в онзи анекдот за боксов мач: “Удареният мълчи - публиката вика.” 😊
  • Авторката вече се докосва до истинския живот. Родителите ѝ може само да се гордеят с нея, че е сред печелившите. А колкото до "ще се научи" и да минава с номера "кой каза, че аз и лирическата героиня сме един и същи човек?"
    Каквото и да нищим, всичко се променя.
  • Дори не се замисляте, че творчеството е вид проповед. По формата на творчество се проповядва какво ли не - патриотизъм доведен до див национализъм, под формата на еротика се проповядва ''свободната любов'', под формата на хумор не рядко се осмива, дори самия Бог и т.н.
    КухПън, реши в есе да говори за Православието и веднага настръхнахте и му се нахвърлихте с железния аргумент, че ''тук не било място за ''проповеди''. Пък не вдявате, че всеки с творбите си проповядва нещо. И в случая с тази творба е същото. Не е фокусът върху есето с което е спечелила награда, а върху това, колко велико е да ''благодариш на себе си''. Това е проповед на определена житейска философия. Нищо по-различно.
  • И пак ще се съглася с Ирен. Затова написах, че е само на 16 и тепърва й предстои да се докосне до истинският живот. Тя сама написа , че не разбира за какво е тази философия. Явно още не е дорасла, за да разбере. Може да си джафкаме, но понякога децата сами трябва да се опарят, за да разберат нещо. Дадоха се съвети и до там. Мисля, че е по-добре да оставим девойката да се радва на наградата, която още не е изхарчила. 🙂
  • Не е толкова малка, Ирен. Явно е попрочела някоя и друга книжка, щом е възприела такава философия за основа на живота си. Сега децата растат бързо и са залети от прекалено много информация. Тук критикуваме самия мироглед като такъв, а не персоната на авторката. Абе, все успявате да усучите нещата.
  • Пънчо, аз ще ти кажа как изглежда. Като чакали сме я нападнали. Замислих се... Така ли бихме говорили с детето си ако прочетем негово есе и не смятаме, че е достатъчно пораснало? Даже се замислям дали да не пусна тема за това, вместо тук да се упражняваме в красноречие на гърба на 16 годишно момиче.
  • Вяра, не се шашкай толкова от "критиката " Според мен на поне 90% хората искат да ти дадат някой съвет и да ти помогнат ....не се опитват да скачат да ти се карат, въпреки че не знам как ти изглежда - може и като каране да ти се струва

    Понеже казваш, че си в църквата и че си вярваща ..за съжаление не ми каза към коя църква, но ако си християнка все пак - прочети има една притча за митаря и фарисея Тя ще ти каже необходимото, стига да вникнеш в нея.
  • Ами качи самото есе да го прочете някой, моето момиче. Иначе е похвално, че си вярваш. Само не забравяй да благодариш по-честичко и на хората. Те ще го оценят. 👍
  • Вяра,поне си писала искрено!
    "Опознай себе си." Надпис на портата на храма в Делфи.Елада
    Там пророчицата Пития е предсказвала бъдещето и съдбата на онези богати елини,които са дарявали храма в Делфи.И тя, попитана "кой е мъдрецът на древна Гърция по онова време(?)",е посочила Сократ!
    Намери биографията на атинянина Сократ и ще разбереш как са постъпили с него атинските олигарси.
    Поздравления за написаното от теб!
  • "Смелостта да си благодариш!"
    Знаеш ли, това е слабост... слабост в характера, в общуването, в поведението... Липса на емоция, която те кара сутрин да се усмихваш, да се усмихваш дори, когато си сама, да благодариш на хората, които са били,са и ще бъдат до теб, на познати и непознати, които по някакъв начин са минали през живота ти и са ти показали как да продължиш, на къде да продължиш и те правят по-добра, осмислят дните ти. Чувството, че има на кого, на какво да благодариш, това е освобождаващо. Никога не съм се сещала да благодаря на себе си. Аз не живея само с огледалото си, нито в него.
    Да благодариш е най-естественото нещо, никаква смелост не виждам, а на себе си... не намирам дума за такова нещо, може би заблуда?!
    Много хора печелят конкурси с идиотизми, защото такова е нивото и понякога журиращите, за съжаление.
  • Знам, Димо. Съгласна съм. Мисълта ми беше, че в един момент сам разбираш какво животно е животът. Аз мога само да се надявам, че тя ще се вслуша в думите на всички. И ще съумее да погледне нещата от друг ъгъл.
  • Да, Петя. Разбираемо е за тази възраст. Затова, по долу бях казал, че не я съдя. Но, ако не се намери поне един, дето с риск да бъде презрян не го каже - как ще може да погледне нещата от друг ъгъл. А тази цялата тенденция не е никак безобидна. Както за самия човек, така и за обществото като цяло. И точно сега е времето някой да Й го каже. Утре може вече да е късно.
  • Тя е само на 16 и явно до момента животът е бил благосклонен към нея. Нормално е да плаче за двойката по математика или за това, че “мъжът на живота” я е зарязал. А сегашното поколение има по-сериозни проблеми- счупен телефон, малко лайкове на някое селфи във фейса… 🙂 Нормално е донякъде да е егоист и да благодари на себе си. Ирен го каза, че ние сме възрастни и виждаме света по-различно от нея. Това е достатъчно. На 16 все още вярваш в чудеса и в принцът на бял еднорог. Вярваш, че всичко зависи от теб, но после разбираш, че не е така. Същото е преди да станеш родител. Колко пъти някой си е казвал “Моето дете няма да прави така”, а после се оказва че точно неговото дете прави точно това. 🙂 И тя ще стане възрастен, и тя ще открие тънкостите на живота и всичките му нюанси. Сигурно някой ден сама ще се смее на нещата, които е писала. Казвам го с най-добро чувство. Подкрепям всичко написано по-долу, както и под другото й есе, но нека не забравяме че тя нищо не е видяла от живота.
  • Тази философия е много древна. Същото се проповядва и в източните религиозни учения: ''себепознание'' и ''самоусъвършенстване''... достигане на нирвана, чрез самовглъбяване. И в тези учения Аз-ът е над всичко и всички. Аз-ът е личният бог. Оттам е и това: ''Бог живее в мен'' = ''Бог, това съм Аз''.
    Бог не може да греши - следователно, Аз също.
  • ''Силата да си благодариш'' е философията на егоизма. Авторката не е открила топлата вода. Просто е решила, че тази ''философия'' е голямата работа и е започнала да я прилага върху себе си.
    Силата според моето разбиране е да имаш смелостта да признаеш грешките си.
    Да имаш силата да признаеш слабостите си. Да намериш сили да кажеш на някого ''прости ми - моя е вината''. Когато постигнеш успех да кажеш ''Благодаря ти, Господи за подкрепата''. Същото да кажеш и на родителите си, както и на останалите които са те подкрепили.
    Но тази модерна ''философия'' не е нищо друго, освен егоцентризъм, доведен до крайна форма на уродливост. Това е доколкото разбирам философията на успеха - толкова модерна в западното общество. Това е чиста вода сатанизъм: Аз-ът е над всичко и над всички. Справка - ''Черната библия'' на Антон ЛаВей.
  • Мило момиче, тъжно ми стана, когато прочетох, че едва на 15 си търсила и намирала причина да се усмихнеш всяко утро, тъжно е, че ти се е наложило да смениш възглавницата, попила толкова голямо количество сълзи с нова. Защото на тази възраст ти трябва да летиш безгрижно, защото имаш подкрепата на семейство, роднини и приятели. Но Z поколението, явно си има проблеми и дано да ги преодолее. Успех и всичко хубаво!
  • Дори те ми се коментира подобно нещо, но ще го направя, за да разясня защо не ми се прави.
    Без лицемерие!
    Браво!
    Печелиш за мен отличието типичен представител на новото селфи-поколение - самовлябено, открило, че Аз-ът е центърът на вселената!
    Еврика!
    Да, ще станеш, виждам го, от Великите автори, смятащи, че са в началото и в края на вдъхновението.
    Няма да ти давам насоки, ти си ги знаеш - все пак в огледалото виждаш важното в своя живот!...
    Завиждам ти на самочувствието, на гордостта, на силата и волята - ако подозираш, че е казано с ирония, ми, дай уше - Права си 🤣
    Аплодисменти, поклон, метан от мен за теб - и Благодаря, че ни удостои с Висшата чест да се докоснем до дълбоката ти душевност...
  • Шегувам се! Дали журито също не е видяло забавната страна на по-различния поглед и за това така го е оценило? Вероятно! Честито! Много автори участват в различни конкурси извън сайта. И е много хубаво някой да се похвали със спечелено място. Имаш хъс, имаш желание и най-вече харесваш това, което правиш: продължавай и се забавлявай! И не приемай така сериозно коментарите, те са само стъпки по пътя, по който вървиш. Взимай доброто за себе си и дерзай!
  • Най-после... Анани се включи. А това ми действа като приспивателно - сега спокойно ще потъна в старческите си сънища.
    А на въпроса, какво общо има Бог. Ами, Всичко. Той дава разум на човека. Той помага в трудни ситуации. Той невидимо и на вас (израсналата в Църквата) ви помага да постигнете успех в дадено начинание. Но... вие решихте, че заслугата е единствено и изцяло ваша.
    Така мисля аз и затова направих този коментар.
  • Филофовсането със сигурност е забележително нещо... Обаждам се единствено да може да спи спокойно Кривака А иначе на мен ми е много мило да чета текст на тема "спечелих 100 лева". Хем е наивно, хем е толкова истинско... Спомням си, че навремето и аз спечелих 100 лева, но така и не ги взех. Просто на никого не му пукаше за моята печалба... Затова винаги ще подкрепям хората, които печелят и са горди със себе си. Така трябва да бъде....
  • Аз също изказах мнение. Не го налагам. А и дори да искам не бих могъл насила да го наложа. Живота тепърва ще ви покаже своите ''фокуси''.
  • Пепи здравейте, не знам какви сценарии сте си втълпили, но даже звучат смешно. Не знаете историята ми, за да си правите такива изводи. Писах за себе си и пак бих го направила. Аз наричам това смелост. Що се отнася до вашия коментар, тва го правят само хората в лудницата. Аз не съм луда. И не направя нищо от изброеното!
  • Цялото филосовстване е защото сме възрастни и виждаме по различно света от теб. И наистина е излишно непрекъснато да размахваме пръст и да се опитваме да те поучаваме. Но възрастните това правим. И досаждане на младите. Но пък коментарното поле е за това , читателите да напишат какво мислят за прочетеното. Та не придирай много на старците. Едва ли ще ни промениш.
  • Не разбирам какво е цялото това филофовсане. Написах есето "Силата да си благодариш ", защото благодарение на това, че писах за себе си, спечелих второ място. Метроном, какво означава "когато човек сам за себе си е Бог, рядко се чуства виновен за нещо".... Как е свързано това с творбата ми? А и защо намествате Бог? Аз съм на 16, а вие на 54, налудничево е всичко това. Разбирам, че изказвате мнение, но като го налагате без дори да ви го искат, гледайте да е нещо смислено.
  • Благодарността е хубаво нещо. И благодарният човек е щастлив. Но дали самите ние сме в основата на това за което сме благодарни? Аз съм благодарна за това, че съм здрава, за това, че имам възможност да работя това, което ми доставя удоволствие, за това последното съм благодарна , че имам клиенти, които ценят работата ми, благодаря за съпруга ми, за родителите ми, за децата ми, за приятелите, за слънцето, за цветята, за четите сезона, за морето и за още толкова много неща, за които не мисля, че бих могла да благодаря на себе си точно.
    И все пак есето ти може би е било интересно. Публикувай за да го прочетем
  • Пепи, човек когато сам за себе си е бог, рядко се чувства виновен за нещо. Обикновено виновни са му другите.
  • ""Благодарсветно писмо" - открий си сама грешката!

    То малко забавно: да си пишеш на себе си благодарствено писмо, а представям си ако нещо пък си се ядосаш, може и да се набиеш сама! И после да пуснеш жалба в полицията за ограничителна заповед.
    Историята познава и по-тежки случаи: някои не само писма си пишат, но си пращат и подаръци и цветя по спедиторски фирми.
  • Защо? Принципно си прав, много по-добре е да благодариш на Бог или на някого другиго Защото това те доближава повече до Бог и до другите ...останалото може да те кара да се чувстваш добре, но и те оставя сам реално, изолира те в собственото аз Но пък и авторката е нормално да се подвежда предвид възрастта си, а и тия съвременни учения за "благодарността" са доста разпространени за съжаление...
  • Не трябваше да коментирам. Пак ще се почне с обичайните препирни. Очаквай включване на Анани. Аз си лягам.
    Лека нош.
  • Метроном ...казах ти, че момичето знае как да предизвика фурор и интерес към произведенията си ама не вярваш И това произведение ще стане вайръл...

    Не е точно така, защото в протестантството има 30 000+ църкви и реално всеки може да си измисли нова си негова вяра и "църква" по свой вкус Последователите на Дънов също мисля, че по-скоро благодарят на себе си... Но като цяло това е модерно днешно време и се смята за духовно, дори Юри Тонкин и част от психолозите примерно проповядват да си благодариш и т.н. Ако се търси смирение е ясно, че това не е най-добрия подход ...ама смирението е отстъпило отдавна пред егото и гордостта, които днешно време се ценят повече и струват повече на пазара
  • В която и църква де е. Всички вярващи - от която и църква или религия да са, е прието да благодарят на своя си Бог и на другите край себе си.
    Не те съдя. Още си млада, но ако продължаваш в този дух (''Аз'' и само ''Аз'' в творбите си, скоро може да те подминават без четене и коментари.
    Мен поне ме хокат. Трият коментарите ми, блокират ме, мразят ме... Пак е нещо.
  • Ще ти цитирам нещо от Джон Ленън
    „Когато бях 5-годишен, майка ми ми каза, че щастието е ключът към живота. Когато отидох на училище и ме попитаха какъв искам да стана като порасна, написах “щастлив”. Те ми казаха, че не съм разбрал задачата, а аз им казах, че не разбират живота.”
    И още един цитат пак на Ленън
    „Талантът е способността да вярваш в успеха.”
  • В коя точно църква, че има различни видове?
  • Метроном, родителите ми са набожни, аз съм израснала в църквата.
  • А минавало ли ти е през ума някога да благодариш на Бога. Или на някои друг, освен на себе си?
    Добре дошли в новия свят. Светът на последното поколение.
Propuestas
: ??:??