Mar 29, 2012, 4:27 PM

Съмненията-сенките в ада или част от вярата 

  Essays » Phylosophy
1781 1 1
5 min reading
Винаги съм се питала защо са всички тези страдания, защо не мога да си намеря никъде място. Сега, поглеждайки назад разбирам, че съм търсила мястото си не където трябва. Всичко е било с цел да ме отвърне от външния, видим свят и да ме насочи към невидимия. След години страдания, които човек усеща като безсмилени е нужен само един миг, в който той да почувства божествен промисъл и тогава той става озарен. Всичките му мъки изглеждат толкова естествени и оправдани. Дори лутането, дори блъскането на главата в стената. Виждаш, че е трябвало да минеш точно по този път, че всичко е закономерно, водено от една определена нишка. Безсмислието е най-тежкото, което човек може да понесе.
Но за жалост после идват съмненията. Трудността идва от там, че невидимото е една хлъзгава област – има ли я, няма ли я, въображаем ли е този свят или истински. Тъй като това е свят отвъд петте сетива, той не може да бъде докоснат, видян, чут, помирисан или вкусен. Той е предполагаем и всичките доказателства за нег ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Полина Антонова All rights reserved.

Random works
: ??:??