Хората може да се имат за велики, а са по-скоро мравчици в сравнение с творенията си. Смятаме, че можем да контролираме природата, а сме толкова далече от истината. За годините безочие сега ще си платиме скъпо и прескъпо. Ще гледаме как децата ни страдат от последствията от безотговорността ни и отчаяно се опитват да обърнат нещата или поне да ги забавят.
Каква е цената на просперитета? Каква е цената на цивилизацията? На годините развитие?
Един панаир на суетата, една крайна лицемерност. "Всички" са разтревожени относно бъдещето, но, когато стане въпрос да се направи нещо, малцина дръзват да започнат, а останалите се крият зад своята привидна заинтересованост. Кой го е грижа за човека, молещ се за нещичко, на улицата? Не и мен?! Стига да мога със следващата стипендия да си взема онези хубави сандалки?! Защо трябва да ходя пеша, когато мога да се кача на колата си и да се изфукам...(ех, де да можех да карам кола)?
Но защо тогава ми се плаче, когато пиша всичкото това? Нима просто споме ...