20 июн. 2007 г., 19:00

За човека 

  Эссе
1750 0 0
2 мин за четене
Хората може да се имат за велики, а са по-скоро мравчици в сравнение с творенията си. Смятаме, че можем да контролираме природата, а сме толкова далече от истината. За годините безочие сега ще си платиме скъпо и прескъпо. Ще гледаме как децата ни страдат от последствията от безотговорността ни и отчаяно се опитват да обърнат нещата или поне да ги забавят.
Каква е цената на просперитета? Каква е цената на цивилизацията? На годините развитие?
Един панаир на суетата, една крайна лицемерност. "Всички" са разтревожени относно бъдещето, но, когато стане въпрос да се направи нещо, малцина дръзват да започнат, а останалите се крият зад своята привидна заинтересованост. Кой го е грижа за човека, молещ се за нещичко, на улицата? Не и мен?! Стига да мога със следващата стипендия да си взема онези хубави сандалки?! Защо трябва да ходя пеша, когато мога да се кача на колата си и да се изфукам...(ех, де да можех да карам кола)?
Но защо тогава ми се плаче, когато пиша всичкото това? Нима просто споме ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тони Иванова Все права защищены

Предложения
: ??:??