Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, просто трябва късмет.
Търкаме и трием минало, настояще, бъдеще. Заличаваме надежди, любов, страдания, лишения, идеи. Важното е да спечелим. Пари, не друго. Парите днес са обич, признание, радост, смисъл, щастие. Трием историята, без нея се живее по-лесно. Настоящето е под изтритото – досущ както ключовете от апартаментите бяха навремето под изтривалките. Но тогава никой не крадеше. Защото парите не бяха на първо място. Изтриваме бъдещето, за да видим под него себе си: воден знак на банкнота, размит и нереален, но богат и плътен. Чегъртаме със стотинки, за да изкопаем стотици хиляди, дори милиони левове – стотинките са стръв за големите пари; малките хора са примамка за големите изчадия.
По лавките никой не купува вестници. Само лотарийни билети и от време на време – дъвки. Даже порносписанията не вървят.
Търкат млади и стари. Едни заличават себе си, други – себеподобните, трети – конкурентите ...