Заличаване
Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, просто трябва късмет.
Търкаме и трием минало, настояще, бъдеще. Заличаваме надежди, любов, страдания, лишения, идеи. Важното е да спечелим. Пари, не друго. Парите днес са обич, признание, радост, смисъл, щастие. Трием историята, без нея се живее по-лесно. Настоящето е под изтритото – досущ както ключовете от апартаментите бяха навремето под изтривалките. Но тогава никой не крадеше. Защото парите не бяха на първо място. Изтриваме бъдещето, за да видим под него себе си: воден знак на банкнота, размит и нереален, но богат и плътен. Чегъртаме със стотинки, за да изкопаем стотици хиляди, дори милиони левове – стотинките са стръв за големите пари; малките хора са примамка за големите изчадия.
По лавките никой не купува вестници. Само лотарийни билети и от време на време – дъвки. Даже порносписанията не вървят.
Търкат млади и стари. Едни заличават себе си, други – себеподобните, трети – конкурентите. Всеки търси личен повод, смисъл, вътрешно оправдание и вдъхновение в тази емпирична, трескава дейност.
А ако се видим в пари – хвърляме ги от балкона. На мошеници, които успяват да ни измамят. Доверяваме се на политиците, защо да не вярваме на други лъжци? Трудно е да ги разпознаеш.
И още по-трудно – да намериш себе си в тази какофония. Да надникнеш в личността си и да потърсиш опора и утеха в стойностите, чрез които си растял. Та това е тъпо! Некомерсиално. И напълно безсмислено в крайна сметка.
Никой не вярва в успеха чрез труд. Та нима имаме образци? Всеки новобогаташ е спечелил с измами, приватизация, лъжи, политика, съдопроизводство, рушвети и обикновени кражби. И първата му работа е да си купи яхта, цайси, млада силиконка, ланец, потник и джип, от ония, които приличат на цепелини. Да уволни хората и да назначи роднини и послушковци. Да превежда по някой лев на полицията, за да се чувства информиран и силен. Да не върши нищо и да го показва щедро и надменно. Това не е ли късмет? Не е лотария? Човекът просто е търкал добре. Може и нара в затвора да е търкал, но поне се е научил как да го прави. Затова е успял.
И ние следваме този успех. Търкаме, трием, заличаваме. Докога?
© Владимир Георгиев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря, Силве.
-
Пак си го прочетох. Много е добро!
-
Явно имаме какво да заличаваме, но търкаме на грешното място.
-
Благодаря, Светльо.
-
Браво, Владо. Ама и ти си го изтъркал това есе, добре си го изтъркал. Ха-ха.
-
Благодаря, Дияна, Анастасия.
-
Поздравления Владимире, много силно, много точно. Заслужава да го публикуваш в пресата. А аз, лично не вярвам в истинността на тези печалби. Но народът съвсем се ошашави.
-
Здравейте!
Има човеци,който до края на живота си не могат да намерят себе си...И си избират идоли!
За лотарията кой както я разбира.Много ми допадна есето! -
Благодаря, Валя, Мариана.
-
Аз не знам да има време, в което българинът да е бил доволен. Българинът е сървайвър. Много добър. Индивидуалист до крайност. И все друг му е виновен. Факт. Уж сме най-бедните, но в София не можеш да се разминеш от коли и постоянно има бабички, които хвърлят баснословни суми през балкона, постоянно се опитваме да надцакаме системата и да изхитрим държавата, а после се жалваме, че тя не отпускала пари за това или онова. Ами да търкаме, какво ни остава. Нали сме супериндивидуалисти. И сървайвъри.
-
Интересно ми стана, когато прочетох, че в Трир - най-старият град в Германия и родно място на Маркс, са издали евробанкнота с нула на купюрата. Това е най-добрата парична единица, струва ми се. Поне има стойност. Благодаря за коментарите.
-
Комунисти и капиталисти - човеци? Не, те са екстремални девиации, манифестиращи античовешкото и нямащи никакво място в безкрайните Вселени!
-
Според марксиско-ленинската теория, която изучавахме навремето, капиталистът беше враг номер едно на комунизма! А сега някои комунисти станаха капиталисти! Иди ги разбери, що за човеци са! А относно триенето, ще се трие докато се затрие човечеството!
-
Благодаря, Безжичен.
-
За мен много по-важно е това, което си казал с едно изречение за новобогаташите. В един материал чета днес от един много известен такъв, че народът, разбирай "плебса" по неговите разбирания, не понасял успелите. Ами всички знаем как този е "успял", как да го понасяме. Аз ги наричам "латифундисти", ограбили и ограбващи ресурсите за огромното количество свестни хора по света. Накрая, банално и известно, но аксиома, формулирана от свръхизвестен творец.от световна величина: "Зад всяко голямо богатство стои престъпление". За яснота - мразя най-дълбоко комунистите!
-
Благодаря, Краси, Стойчо, И.Колева, Петре, Румяна, Силве.
-
Понякога нямам думи. Огън гори от есето, огън тегне над писмеността ни, над оскотелите ни душички. Дано да се потърсим, дано да се намерим! Дано не се самоизтрием съвсем!
-
Всичко бавно опошлява!Болезнена истина сте написал,Владимир!
-
Няма край това търкане, Владимир...какво ли не ни взеха а ние още даваме - за двеста лева или за два бона...
-
Злободневно, но истина. Търкаме, може би от нуждата си за изгубената в човешкото вяра и надеждата. Хареса ми Владимир!
-
Но когато спечели-съзнава ли какво е загубил?!
Поздравления за написаното от теб, Владимир! -
Търкането на билетчета наистина е вече национален спорт. Какво ни остава, освен да вярваме в чудеса? Според статистиката близо 1/3 от населението живее в София. Безработицата там е най-ниска, а заплатите – най-високи. Но спечелите са от провинцията предимно. А би трябвало всеки трети да е софиянец. Ама не е така. Защо? В София не се продават и купуват билети ли? Напротив. Сигурно половината от всичките билети се продават там. Печелят пенсионери с по 200 лв пенсия, безработни, студенти, овчари...
И аз бих взел два бона само за една снимка с плакат, на който пише двеста.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
