9 min reading
Стартът бе даден точно в 0 часа и 20 секунди. Най-бързите се изстреляха още в началото напред, а аз ходех заедно с Ади, Марто и Тошко, някъде в края на основната група. Още на първата контрола при Тихия кът видяхме, че беше излишно да носим толкова много храна в раниците, явно организаторите се бяха подготвили – имаше вода, бонбончета, стафиди, плодове и т.н. Главните пътища пък се охраняваха от полицаи.
Вървяхме в плътна редица и не виждах нищо друго, освен светлината от челниците и светлоотразителните знаци за означаване на маршрута. Ние не спирахме да приказваме, но така и не успяхме да въвлечем други в разговорите. Хората мълчаха, може би защото им се спеше, на мен пък така и не ми се доспа през целия път.
Малко след стръмното изкачване към Водния канал, с Тошко решихме да се пробвахме да потичаме. Алеята беше много приятна, но имаше доста хора, които трябваше да изпреварваме. Аз реших да изчакам Ади и Марто, а Тошко остана напред.
На едно стръмно спускане към асфалтовия път, точно ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up