Стартът бе даден точно в 0 часа и 20 секунди. Най-бързите се изстреляха още в началото напред, а аз ходех заедно с Ади, Марто и Тошко, някъде в края на основната група. Още на първата контрола при Тихия кът видяхме, че беше излишно да носим толкова много храна в раниците, явно организаторите се бяха подготвили – имаше вода, бонбончета, стафиди, плодове и т.н. Главните пътища пък се охраняваха от полицаи.
Вървяхме в плътна редица и не виждах нищо друго, освен светлината от челниците и светлоотразителните знаци за означаване на маршрута. Ние не спирахме да приказваме, но така и не успяхме да въвлечем други в разговорите. Хората мълчаха, може би защото им се спеше, на мен пък така и не ми се доспа през целия път.
Малко след стръмното изкачване към Водния канал, с Тошко решихме да се пробвахме да потичаме. Алеята беше много приятна, но имаше доста хора, които трябваше да изпреварваме. Аз реших да изчакам Ади и Марто, а Тошко остана напред.
На едно стръмно спускане към асфалтовия път, точно ...