* * *

Dec 21, 2005, 8:20 PM

Poetry

5.0 (1)

849 0 1

Какво стана -
пламъка някак угасна.
Сякаш кофа вода някой изля във сърцата
и пусто и празно е в нас
дори вятъра разпиля пепелта,
като боклук понесе го незнайно къде -
на гробището на Любовта.
А там рози и сърца на едно
дерат, кървят, крещят за помощ,
но някой с неистов смях
заглушава този ЗОВ за капка Обич!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Random works

Сватбени послания
Twilight of Parallel Emotions

You have gone million light-years away Time waved last farewell with the aeons The white nightingale...
tick tock

it has always been everyone knew the answers to all the questions, but no one could know, ......
my silent scream

One month no fighting, One month of silence, My head goes louder, I'm loosing guidance....

More works »