21.12.2005 г., 20:20 ч.

* * * 

  Поезия
774 0 1

Какво стана -

пламъка някак угасна.

Сякаш кофа вода някой изля във сърцата

и пусто и празно е в нас

дори вятъра разпиля пепелта,

като боклук понесе го незнайно къде -

на гробището на Любовта.

А там рози и сърца на едно

дерат, кървят, крещят за помощ,

но някой с неистов смях

заглушава този ЗОВ за капка Обич!

© Ливия Радева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Толкова истинско…....и въздействащо…..Печелиш моето възхищение....
Предложения
: ??:??