ЖЕНА
Не мога чуждо цвете да откъсна,
не мога,
може би не искам.
И не защото грях ще е това.
Повяхнало и тъжно –
то ще умре във моята ръка.
Аз слънце нося,
раждам светлина.
Поискаш ли да я докоснеш –
ще бъде твоя тя.
С душата си ти погледни я.
Тя чужда радост ще убие.
Ала създадена е –
да твори!
© Елена Бързева All rights reserved.
Поздрави, хареса ми!!!