14 feb 2007, 10:57

* * * 

  Poesía
735 0 1

ЖЕНА

 

Не мога чуждо цвете да откъсна,

не мога,
може би не искам.

И не защото грях ще е това.

Повяхнало и тъжно –

то ще умре във моята ръка.

Аз слънце нося,

раждам светлина.

Поискаш ли да я докоснеш –

ще бъде твоя тя.

С душата си ти  погледни я.

Тя чужда радост ще убие.

Ала създадена е –

да твори!

© Елена Бързева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??