etbarzeva (Елена Бързева)
132 92
14.02.2007 г., 10:57 ч.

* * * 

  Поезия
736 0 1

ЖЕНА

 

Не мога чуждо цвете да откъсна,

не мога,
може би не искам.

И не защото грях ще е това.

Повяхнало и тъжно –

то ще умре във моята ръка.

Аз слънце нося,

раждам светлина.

Поискаш ли да я докоснеш –

ще бъде твоя тя.

С душата си ти  погледни я.

Тя чужда радост ще убие.

Ала създадена е –

да твори!

© Елена Бързева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??