Умирам с времето по малко,
прелистена
без епилог.
В ръцете си държала съм
безброй надежди в бяло,
а днес докосвам само
писма
със послеслов.
В сърцето си потърсих
изгубеното синьо
на днешото небе,
но там намерих само слънцето,
което каза ми
-“прости ми,
аз търся истинско сърце”....
© Киара All rights reserved.
истинко тупти,
спри това слънце
и му го покажи
Прекрасен стих Киара.
Поздрав и усмивка.