Jan 22, 2007, 10:25 PM

* * * 

  Poetry
542 0 7

Умирам с времето по малко,

прелистена

без епилог.

В ръцете си държала съм

безброй надежди  в бяло,

а днес докосвам само

писма

със послеслов.

В сърцето си потърсих

изгубеното синьо

на днешото небе,

но там намерих само слънцето,

което каза ми

-“прости ми,

аз търся истинско сърце”....

© Киара All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??