22 ene 2007, 22:25

* * * 

  Poesía
551 0 7

Умирам с времето по малко,

прелистена

без епилог.

В ръцете си държала съм

безброй надежди  в бяло,

а днес докосвам само

писма

със послеслов.

В сърцето си потърсих

изгубеното синьо

на днешото небе,

но там намерих само слънцето,

което каза ми

-“прости ми,

аз търся истинско сърце”....

© Киара Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??