22 янв. 2007 г., 22:25

* * * 

  Поэзия
550 0 7

Умирам с времето по малко,

прелистена

без епилог.

В ръцете си държала съм

безброй надежди  в бяло,

а днес докосвам само

писма

със послеслов.

В сърцето си потърсих

изгубеното синьо

на днешото небе,

но там намерих само слънцето,

което каза ми

-“прости ми,

аз търся истинско сърце”....

© Киара Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??