anito.sl (Антоанета Тонева)
46 22
Jul 10, 2006, 3:07 PM

* * * 

  Poetry
557 0 1

Пристанище душата дири
и в пристанището – самота,
самотна птица във небето
и в полета й – красота.

Пристанище без бури, страсти
душата ми така зове,
безличен кът нищожен
в безбрежното море.

Далеч в спомени мъгливи
стон-дихание изплува,
спомени мълвят в тъга
самота душата ми бленува.

© Антоанета Тонева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Пристанище душата дири,
    а влиза в самота,
    и става птица във небето,
    а в полета й – красота.

    Пристанище без страсти
    душата ми не иска да зове-
    безличен кът нищожен
    в безбрежното море.

    Далеч в спомени мъгливи
    стон-дихание изплува
    и думи се изливат в тъга -
    самота душата ми защо бленува?
Random works
: ??:??