Jul 10, 2006, 3:07 PM

* * * 

  Poetry
633 0 1
Пристанище душата дири
и в пристанището – самота,
самотна птица във небето
и в полета й – красота.
Пристанище без бури, страсти
душата ми така зове,
безличен кът нищожен
в безбрежното море.
Далеч в спомени мъгливи
стон-дихание изплува,
спомени мълвят в тъга
самота душата ми бленува.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Антоанета Тонева All rights reserved.

Random works
: ??:??