anito.sl (Антоанета Тонева)
46 22
10.07.2006 г., 15:07 ч.

* * * 

  Поезия
556 0 1

Пристанище душата дири
и в пристанището – самота,
самотна птица във небето
и в полета й – красота.

Пристанище без бури, страсти
душата ми така зове,
безличен кът нищожен
в безбрежното море.

Далеч в спомени мъгливи
стон-дихание изплува,
спомени мълвят в тъга
самота душата ми бленува.

© Антоанета Тонева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Пристанище душата дири,
    а влиза в самота,
    и става птица във небето,
    а в полета й – красота.

    Пристанище без страсти
    душата ми не иска да зове-
    безличен кът нищожен
    в безбрежното море.

    Далеч в спомени мъгливи
    стон-дихание изплува
    и думи се изливат в тъга -
    самота душата ми защо бленува?
Предложения
: ??:??