Пристанище душата дири
и в пристанището – самота,
самотна птица във небето
и в полета й – красота.
Пристанище без бури, страсти
душата ми така зове,
безличен кът нищожен
в безбрежното море.
Далеч в спомени мъгливи
стон-дихание изплува,
спомени мълвят в тъга
самота душата ми бленува.
© Антоанета Тонева Все права защищены
а влиза в самота,
и става птица във небето,
а в полета й – красота.
Пристанище без страсти
душата ми не иска да зове-
безличен кът нищожен
в безбрежното море.
Далеч в спомени мъгливи
стон-дихание изплува
и думи се изливат в тъга -
самота душата ми защо бленува?