* * *

May 9, 2008, 4:31 PM

Poetry

732 0 2

Тъй страшно в мрака пробуден,
почувствах в сърцето бодеж
и изгаснах като пламък на свещ...

Нощта безнадеждно тъмна
пламна в червена зора, и
като пътник без посока,
заскита се моята душа.

Не към храм или небето,
крачеше през мойте дни
изживяни, детството
и поляните на мойте младини.

Ни ангел небесен дойде,
ни черен дявол изпълзя,
ни рая, ни ада я пожела...

И обезверена сякаш пищи
сред спомени жестоки
в бездомните полета,
в блян за живота лети...

Тъй смъртта го в миг потушила,
чер гроб е сега, тъма...
И ето, след живота
по малко умира в мечта.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

locaaa_f (Биляна)

2008-11-02T21:06:43+02:00

различно като стил от другите ти стихотоворение, които прочетох. просто си личи промяната в теб самия в рамките само на няколко месеца ( ако разбира се стиховете ти са публикувани в момента на писането им )
но ми хареса не изневеревяп на оригиналната си образност
dar4eto92 (Дарина Иванова)

2008-05-09T20:10:08+03:00

Харесва ми!

* * *

Свързани произведения

Comments

Random works