* * *

May 9, 2008, 4:31 PM

Poetry

809 0 2

Тъй страшно в мрака пробуден,
почувствах в сърцето бодеж
и изгаснах като пламък на свещ...
Нощта безнадеждно тъмна
пламна в червена зора, и
като пътник без посока,
заскита се моята душа.
Не към храм или небето,
крачеше през мойте дни
изживяни, детството
и поляните на мойте младини.
Ни ангел небесен дойде, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

* * *

Want to read more?

Random works