k (Герхард Иванов)
16 13
9 мая 2008 г., 16:31

* * * 

  Поэзия
702 0 2
Тъй страшно в мрака пробуден,
почувствах в сърцето бодеж
и изгаснах като пламък на свещ...


Нощта безнадеждно тъмна
пламна в червена зора, и
като пътник без посока,
заскита се моята душа.


Не към храм или небето,
крачеше през мойте дни
изживяни, детството
и поляните на мойте младини.


Ни ангел небесен дойде,
ни черен дявол изпълзя,
ни рая, ни ада я пожела...


И обезверена сякаш пищи
сред спомени жестоки
в бездомните полета,
в блян за живота лети...


Тъй смъртта го в миг потушила,
чер гроб е сега, тъма...
И ето, след живота
по малко умира в мечта.

© Герхард Иванов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • различно като стил от другите ти стихотоворение, които прочетох. просто си личи промяната в теб самия в рамките само на няколко месеца ( ако разбира се стиховете ти са публикувани в момента на писането им )
    но ми хареса не изневеревяп на оригиналната си образност
  • Харесва ми!
Предложения
: ??:??