* * *

9 may 2008, 16:31

Poesía

794 0 2

Тъй страшно в мрака пробуден,
почувствах в сърцето бодеж
и изгаснах като пламък на свещ...
Нощта безнадеждно тъмна
пламна в червена зора, и
като пътник без посока,
заскита се моята душа.
Не към храм или небето,
крачеше през мойте дни
изживяни, детството
и поляните на мойте младини.
Ни ангел небесен дойде, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

* * *

Искате да прочетете повече?

Propuestas