Sep 8, 2006, 12:49 AM

*** 

  Poetry
790 0 7
Гасне залеза. Хоризонтът потръпна.
Спусна се нощта елегантно красива,
с дълга черна рокля с боси нозе.
Разхожда се плахо по неми площади,
търси отдавна изгубената си любов. 
Посред мрака стоя  безмълвен, уплашен.
Кой ли съм аз... коя ли си ти?
Ти си нощта... луната в прегръдките ти сънува,
аз съм любовта, която отдавна изгуби.

© Красимир All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??