8 сент. 2006 г., 00:49

*** 

  Поэзия
789 0 7
Гасне залеза. Хоризонтът потръпна.
Спусна се нощта елегантно красива,
с дълга черна рокля с боси нозе.
Разхожда се плахо по неми площади,
търси отдавна изгубената си любов. 
Посред мрака стоя  безмълвен, уплашен.
Кой ли съм аз... коя ли си ти?
Ти си нощта... луната в прегръдките ти сънува,
аз съм любовта, която отдавна изгуби.

© Красимир Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??