8 sept 2006, 0:49

*** 

  Poesía
797 0 7
Гасне залеза. Хоризонтът потръпна.
Спусна се нощта елегантно красива,
с дълга черна рокля с боси нозе.
Разхожда се плахо по неми площади,
търси отдавна изгубената си любов. 
Посред мрака стоя  безмълвен, уплашен.
Кой ли съм аз... коя ли си ти?
Ти си нощта... луната в прегръдките ти сънува,
аз съм любовта, която отдавна изгуби.

© Красимир Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??