Oct 14, 2006, 3:32 PM
* * *
Безлюдни улици, мрачни опустели,
безкраен път, но някак си невидим,
хората изгубени, мечтите си разпилели
и порив забравен, но все пак излъган.
Душа празна, от болка уморена,
посивяла, измръзнала, тъжна,
любовта на сърцето - осквернена,
ти завинаги я отблъсна.
Мечтите ми - полуживи, невъзможни,
разбита съм - до смърт наранена,
вярата ми - от опити безнадеждни,
но след този съм наистина сломена.
Изгубих се и без теб път не мога да намеря,
попаднах в лабиринт, в задънени тунели
и само самотата болката ми споделя,
защото всички мостове към теб са изгорели.
безкраен път, но някак си невидим,
хората изгубени, мечтите си разпилели
и порив забравен, но все пак излъган.
Душа празна, от болка уморена,
посивяла, измръзнала, тъжна,
любовта на сърцето - осквернена,
ти завинаги я отблъсна.
Мечтите ми - полуживи, невъзможни,
разбита съм - до смърт наранена,
вярата ми - от опити безнадеждни,
но след този съм наистина сломена.
Изгубих се и без теб път не мога да намеря,
попаднах в лабиринт, в задънени тунели
и само самотата болката ми споделя,
защото всички мостове към теб са изгорели.
© Цветелина Венкова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Много е тъжна тази отблъсната любов...
Поздрав за стиха! -
Тъжно звучи ...
Очите отвори ...
Своя път намери.
Поздрав и усмивка.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
всичко замира, пак да се ражда..."