14.10.2006 г., 15:32 ч.

* * * 

  Поезия
644 0 3
Безлюдни улици, мрачни опустели,
безкраен път, но някак си невидим,
хората изгубени, мечтите си разпилели
и порив забравен, но все пак излъган.
Душа празна, от болка уморена,
посивяла, измръзнала, тъжна,
любовта на сърцето - осквернена,
ти завинаги я отблъсна.
Мечтите ми - полуживи, невъзможни,
разбита съм - до смърт наранена,
вярата ми - от опити безнадеждни,
но след този съм наистина сломена.
Изгубих се и без теб път не мога да намеря,
попаднах в лабиринт, в задънени тунели
и само самотата болката ми споделя,
защото всички мостове към теб са изгорели.

© Цветелина Венкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??