Dec 21, 2006, 5:20 AM

* * * 

  Poetry
794 0 10
Благодаря за твойте изневери,
за пръстите, промушени навън,
за погледите, в друга спрели,
за бягствата на моя сън.
Откривайки те само знам коя съм -
пропъдих сенки и мъгли,
в които егоизмът властва,
прогледнах с твоите очи
и мога смело да прекрача
при теб-във твоя свят. Разбрах,
че да обичаш някого не значи
да няма болка и да няма страх.
Че  новото във болката те чака-
тя сладка е,а не горчива,
прозреш ли в миг,че този някой
в греха си тебе пак открива.
И ако този някой има сила
и нужда- слабостта си да признае,
и тази слабост не е раздвоила
ума и сетивата му - това е
любов, хармония открила,
по-истинската, другата любов,
която с мъдрост е дарила
живота ти - да бъде вечно нов!

© Мариана Папазикова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??