21.12.2006 г., 5:20 ч.

* * * 

  Поезия
887 0 10
Благодаря за твойте изневери,
за пръстите, промушени навън,
за погледите, в друга спрели,
за бягствата на моя сън.
Откривайки те само знам коя съм -
пропъдих сенки и мъгли,
в които егоизмът властва,
прогледнах с твоите очи
и мога смело да прекрача
при теб-във твоя свят. Разбрах,
че да обичаш някого не значи
да няма болка и да няма страх. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариана Папазикова Всички права запазени

Предложения
: ??:??