mageni (Мариана Папазикова)
50 50
21 дек. 2006 г., 05:20

* * * 

  Поэзия
795 0 10
Благодаря за твойте изневери,
за пръстите, промушени навън,
за погледите, в друга спрели,
за бягствата на моя сън.
Откривайки те само знам коя съм -
пропъдих сенки и мъгли,
в които егоизмът властва,
прогледнах с твоите очи
и мога смело да прекрача
при теб-във твоя свят. Разбрах,
че да обичаш някого не значи
да няма болка и да няма страх.
Че  новото във болката те чака-
тя сладка е,а не горчива,
прозреш ли в миг,че този някой
в греха си тебе пак открива.
И ако този някой има сила
и нужда- слабостта си да признае,
и тази слабост не е раздвоила
ума и сетивата му - това е
любов, хармония открила,
по-истинската, другата любов,
която с мъдрост е дарила
живота ти - да бъде вечно нов!

© Мариана Папазикова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??