Rosica (Росица Иванова)
93 354
Jan 22, 2007, 10:10 AM

* * * 

  Poetry
581 0 8
Пламнало лицето посинено,
от кръв пропито, чака си смъртта.
Тялото - безчувствено, студено,
захвърлено на кучета в дъжда.

Ръцете искат да достигнат камък -
да спрат зловещия ти смях.
Но всичко е притихнало и нямо,
а те докосват само прах.

Лежа си там и кучета ме дърпат,
а ти се смееш отстрани.
Крещиш с глас студен, безчувствен:
"Щом няма да си само моя - умри!"

© Росица Иванова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??