Rosica (Росица Иванова)
93 354
22.01.2007 г., 10:10 ч.

* * * 

  Поезия
583 0 8
Пламнало лицето посинено,
от кръв пропито, чака си смъртта.
Тялото - безчувствено, студено,
захвърлено на кучета в дъжда.

Ръцете искат да достигнат камък -
да спрат зловещия ти смях.
Но всичко е притихнало и нямо,
а те докосват само прах.

Лежа си там и кучета ме дърпат,
а ти се смееш отстрани.
Крещиш с глас студен, безчувствен:
"Щом няма да си само моя - умри!"

© Росица Иванова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??