Душата ми е струна.
Ти я докосни.
Изсвири на нея най-нежния акорд.
С устни, с длани - всичко и вземи,
всяка нота да усети в тоз живот.
Душата ми е струна, ти песен изсвири.
С гласа звънлив на морски роболовец,
после в мрежите си ме хвани
и остави ме да съм твоя.
Душата ми те иска, тъй както пролет есента.
Неумолимо гледа те да си отиваш.
Но ти се спираш за вода ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up