23.03.2007 г., 11:39 ч.

* * * 

  Поезия
663 0 0
Душата ми е струна.
Ти я докосни.
Изсвири на нея най-нежния акорд.
С устни, с длани - всичко и вземи,
всяка нота да усети в тоз живот.
Душата ми е струна, ти песен изсвири.
С гласа звънлив на морски роболовец,
после в мрежите си ме хвани
и остави ме да съм твоя.
Душата ми те иска, тъй както пролет есента.
Неумолимо гледа те да си отиваш.
Но ти се спираш за вода ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ТтТтТтТтТ Всички права запазени

Предложения
: ??:??