Душата ми е струна.
Ти я докосни.
Изсвири на нея най-нежния акорд.
С устни, с длани - всичко и вземи,
всяка нота да усети в тоз живот.
Душата ми е струна, ти песен изсвири.
С гласа звънлив на морски роболовец,
после в мрежите си ме хвани
и остави ме да съм твоя. 
Душата ми те иска, тъй както пролет есента.
Неумолимо гледа те да си отиваш.
Но ти се спираш за вода
и за песен някоя, звънлива.
Душата ми сама запя,
при погледа ти толкова невинен...
Аз знам, че няма веч да е сама
и за това е толкова щастлива.
Душата ми е стон, който ти долавяш.
Прибираш го грижливо в своята душа.
Душата ми е звука и на твоята китара,
най-нежната песен с тебе запя.