Душата ми е струна.
Ти я докосни.
Изсвири на нея най-нежния акорд.
С устни, с длани - всичко и вземи,
всяка нота да усети в тоз живот.
Душата ми е струна, ти песен изсвири.
С гласа звънлив на морски роболовец,
после в мрежите си ме хвани
и остави ме да съм твоя.
Душата ми те иска, тъй както пролет есента.
Неумолимо гледа те да си отиваш.
Но ти се спираш за вода ...