* * *

Feb 26, 2005, 1:07 PM

Poetry

877 0 0

Самотна и недостигната заспива
бавно болката в душата ми.
Времето е нейният

лечител.
В мрака се прокрадват сенките
на сбъднатите сънища
и потъват странно някъде
за да ни събудят в бремето
на ново бъдеще…

Отново искам да надникна
в тайнството на бъдещето,
сътворено в мислите.
Да открадна, поне за миг,
пространството и шепота
стаени във сърцата ни…

Please sign in with your account so you can comment and vote.