Самотна и недостигната заспива
бавно болката в душата ми.
Времето е нейният
Отново искам да надникна
в тайнството на бъдещето,
сътворено в мислите.
Да открадна, поне за миг,
пространството и шепота
стаени във сърцата ни…
© Надя Вълканова Все права защищены