* * *

26.02.2005 г., 13:07 ч.

Поезия

903 0 0

Самотна и недостигната заспива
бавно болката в душата ми.
Времето е нейният

лечител.
В мрака се прокрадват сенките
на сбъднатите сънища
и потъват странно някъде
за да ни събудят в бремето
на ново бъдеще…

Отново искам да надникна
в тайнството на бъдещето,
сътворено в мислите.
Да открадна, поне за миг,
пространството и шепота
стаени във сърцата ни…

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.